М - РГАДА Москва (Мазуринска сбирка) 1700 (л. 112а-112б)
приⷱ .д҃. ѡ фиⷩꙁѣ. Финиꙁа. съи краснаа птица естъ паче въсѣхъ. и павъ естъ краснѣе. пав‘ бо ꙁлат‘ бо и сребрънъ ѡбраꙁъ иматъ. а финиꙁа цръскы фобы каменїа многоцѣнна. вѣнецъ носитъ на главѣ своеи. и сапогы на ногѹ [.]ко ц͝рю сѧтъ. естъ же блиꙁь единого. и блиꙁъ слънечного грⷣа. лежитъ .ѳ. лѣⷮ. на кен‘дрѣ ливан‘скыхъ беꙁъ брашна. пивает‘ же се ѿ д͝ха с͝та. и по .ѳ.тихъ же лѣⷮхъ плънитъ криле свои. ѿ добрых вонѣ. клепетъ їереи сл͝нчнаго града и идеть/ таа птица їереѡви. и въходита ѡба. въ цр͝квъ. и сѧдетъ їереи на степени цр͝ковнѣмъ съ птицеѧ. и бѧдетъ въсѧ пепелъ. ꙁа ѹтра придетъ їереи и ѡбрѧщетъ. птицѫ младоѫ. и по двема же д͝нъма ѡбрѧщетъ ѫ съвръшенѫ. якоже бѣ и прѣжⷣе съвръшена была. и цѣлѹетъ ѫ їереи и паки отидеть на свое мѣсто. да како нераꙁѹмны жидове. неѫще вѣры трид͝невнѹмѹ въск͝рсению. г͝а б͝а с͝пса н͝шего ӏ͝са х͝а. яко сиа птица сама себе не въставиⷮ͡ ⁆