М - РГАДА Москва (Мазуринска сбирка) 1700 (л. 113а)
приⷮ .ꙁ. о неѫсӥти. [..]сӥтъ естъ чѫдолюбива птица. и сътварѣетъ птенцѧ своѫ. и питаетъ ихъ. ѡни же преплѧщи гриома биѫтъ ѫ по лицѹ. ѡна же прогнѣвавшͥ сѧ хапетъ ихъ. и хапѧщи ѹморитъ иⷯ. и лежѫтъ мр͝твӥ. и пакы расжаливши си плачет сѧ наⷣ ними. и проврътитъ ребра своа и источитъ кръвъ своѫ на птенцѣ. абие ѡживѫтъ. тако и г͝ь нашь ӏ͝ү х͝с ѿ їеүреи ребра его прободенӥ бӥшѫ копиемъ. и иꙁиде кръвъ и вода. и ѡбнови въселенѫѧ ⁆