На тази страница са представени преписите, които се отнасят към Втория превод на византийския Физиолог. Те са подредени азбучно, означени със сигла и съкратено название. Отварят се с кликване върху знака +. При всеки препис има рубрика За преписа, където се намира информация за местонахождението му, за състава и основните му особености, привеждат се и данни за изследвания и издания на текста му. Към всеки препис има най-малко две таблици: едната от тях представя съдържащите се в преписа слова в азбучен ред, а втората - тяхната последователност в ръкописа, най-често в сравнение с останалите преписи от същия превод. В някои случаи, когато преписът има по-сложен състав (например когато съдържа два физиолога от различни преводи), той е представен с помощта на съответни таблици, които биха помогнали за по-доброто му възпримане.

Към Втория превод се отнасят най-голям брой преписи - П, W, Г, Н2, К2, Š, Бел, Д, Е, С. Към тях се отнася и руският препис Х. Освен, че са относително многобройни, преписите на Втория превод показват разнообразие в своите текстологически особености и могат да се класифицират най-общо в три групи. Разликите в тези групи са както на равнището на техния състав и структура, така и на езиково, редакционно и стилистично ниво (вж. Стойкова 1994: 68-77).   Между   известните   днес   гръцки   текстове  на  византийската

редакция няма точно съответствие на тези преписи. Само за Втория превод са характерни словата за грипса, вола и пчелата.

Към І група се отнасят шест преписа. Съставът и структурата на три от тях - П, W и Г, показват относителна близост с някои известни гръцки преписи на Физиолога, публикувани от Ф. Сбордоне (Sbordone 1936: CV). Става дума за два преписа от ХVІ и от ХVІІ в. – Parisinus gr. Coislin 344 и Athoniticus Vatopediou 279 (означени от него като Р и У), които той класифицира като представители на третата рецензия от третия тип на византийската редакция на гръцкия Физиолог (Sbordone 1936: XXII, LXXXVI-LXXXVII). Може да се каже, че близостта между тези гръцки преписи и преписите П, W и Г е единственото сигурно указание за посоката, в която може да се търси архетипът на текстовете, съхранили Втория превод на славянския Физиолог. В този смисъл приемам, че именно тези три южнославянски преписа образуват ядрото и дават представа за облика на Втория превод. Всички останали преписи, както от същата І група, така и от обособените ІІ и ІІІ група, показват още по-големи отклонения от гръцкия текст. Ето защо за основен препис, който представя Втория превод на южнославянския Физиолог и с който се сравняват другите преписи, приемам преписа W - НБ Виена 149. •

 
© Ana Stoykova 1994, 2009-2012
Преписи от Втория славянски превод на византийския Физиолог. Структура и състав.
Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 24520. Total visits: 588299. Daily visits: 255.
Your visits: 4. Your last visit was on 23 Jun 2017 (Fri) at 05:17 GMT from 54.198.147.79.
Powered by Vssoft Engine 5.0 © 2008-2012. Valid HTML & CSS. Build 02.03.2012 21:22:26.