Appendix: Physiologus In Bulgarian
Word search
In English
 

Преводът на новобългарски език на византийската редакция на Физиолога е направен от Ана Стойкова и е публикуван в Стойкова 1992: 230-243, 452-455 (коментар). Нови са само преводите на словата за слона, за феникса, за ехидната, за пеликана и за горгоната, които не се съдържат в тази публикация.

Новобългарският превод е направен от старобългарския текст, като основната цел е да бъдат предадени вярно съдържанието и, доколкото е възможно, специфичният стил на оригинала. Ето защо текстът на превода е много сбит, често съдържа повторения и елиптични изречения, което е характерна черта на голям брой произведения от славянското Средновековие. Когато липсващите думи и изрази правят текста неразбираем, те се допълват от съответен гръцки текст, като се поставят в прави скоби.

Основният текст е преведен от преписа в ръкопис Cod. slav. 149 от Националната библиотека на Австрия във Виена, от ХVІ в., л. 7а-26а. Отделни слова, които липсват в преписа или съдържат твърде различен текст, са преведени от други ръкописи: слово за зубъра - от Панагюрския сборник, № 433 от   НБКМ, София,   ХVІ в.; за щръкокамила  - от сборник № І 26054 от Виен-

Горе

ската университетска библиотека, 1566 г.; за змията - от сборник № 38 от Народната библиотека в Белград, 80-те г. на ХVІ в.; за славея и за лястовицата - от сб. № ІІІ.а.20 от Библиотеката на ХАЗУ, Загреб, от първата третина на ХVІ в. Словата за ехидната, за пеликана и за феникса са преведени от препис в ръкопис № 1700 от РГАДА (Мазуринска сбирка), Москва, от втората половина на ХІV в. Използвани са и малки добавки от препис № 371 от сбирката на Царски, ХVІ в. (днес № 515 от ГИМ, Москва, сбирка на Уваров), издаден от Карнеев 1890: ІІІ-ХVІ; оттам е направен изцяло преводът на слово за горгоната.

За допълване на пропуснатите неясни места от текста е използван гръцки текст по изданието на Sbordone 1936.

Библейските цитати в повечето случаи не са точно съответствие на каноничния текст, а са перифрази или реминисценции. Препратките към Библията се дават по: Свещено писание. Издание на Българската православна църква. София, 1992 (онлайн издание)

Аспидата1 има чудна красота. Мъжкият живее на изток, а женската - на запад. Когато идва денят им да се размножават, жената идва от запад, а мъжът - от изток, и идват насред земята. [И женската отваря устата си, а мъжкият поставя главата си вътре] и изяжда женската главата на мъжа си и той умира, [и така тя зачева]. Когато роди своите малки и ги отхрани, [те] изяждат главата на майка си и тя умира. Като пораснат малките, мъжкият отива на изток, [а женската - на запад], както и техните родители, докато дойде времето на размножаването им.

Там, където лежи женската, земята изгаря колкото гумно около нея от дъха й. Земята гори на три сажена и каквото погледне, всичко изгаря. И по какъв начин я улавя заклинателят2? Идва заклинателят на мястото, където лежи [аспидата], и се покрива със зелена трева, и полива тревата с оцет седем дни, докато тревата мухляса от оцета. Взима пръчка, [дълга] десет лакти и се явява пред очите й откъм вятъра, за да не бъде поразен от нейния [огнен] дъх. И викайки отдалече, той се приближава до нея. Хвърля имел срещу нея. [Имелът] се възпламенява и изгаря. Второто хвърляне го изсушава. До четвъртото хвърляне го изгаря. А на седмото хвърляне [аспидата] вече няма огън. Така [заклинателят] се приближава до нея. А тя се покрива с опашката [си] и, за да не чува гласа на заклинателя, запушва ушите си, [защото,] ако чуе, ще умре. Затова човекът има очи и уши. Както каза пророкът: "Чух твоя глас и убоях се."3

Горе

Като взема своята пръчка,  заклинателят отмахва опашката [на аспидата] от очите и от ушите й и вика силно. А тя, като чуе, умира. Тогава той взима от нея каквото му е нужно.

Така и юдеите говореха в онези времена за нашия Господ Иисус Христос, както и аспидата по времето на своето размножаване умира от своите рожби. На юдеите проповядваше Мойсей, а те не вярваха на Господа Бога, роден от Дева Мария. Така всички евреи запушват ушите и очите си, за да не чуват гласа на Господа Бога Иисус Христос. Както заклинателят хвърляше имел, за да угаси аспидата, тъй и християнският род намира слова от светото Евангелие към юдеите и ги смирява. Така и оцетът смирява аспидата. А евреите имат голяма омраза към думите на Господа наш Иисус Христос. Така и се изпълни [писаното] в словата на пророка Мойсей. •



1 Грц. ἡ ἀσπίς, род. падеж ἀσπίδος "отровна змия". Тук обаче става дума за баснословно животно, което има огнен дъх (змей?).
2 В старобългарския текст е употребена думата исполинь, тук в смисъл на "езичник, нехристиянин", който се занимава с магия. Вж. Илиев, А. Българските предания за исполини, наречени елини, жидове и латини. - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 3, 1890, 184-205.
3 Бит. 3:10.

Випът е преизпълнен с лукавство. Повече от всички същества е ненаситен и голям. Такова е свойството му: Пости, ако не намери храна, 40 дни. когато пак намери, изяжда колкото за 40 [дни], та изравнява за 40 [дена] пост.

Така и ти, неразумни човече, постиш 40 дена, като чакаш Възкресението Господне, а лукавстваш, залягаш да изгубиш 40-дневния пост, да достигнеш със зло доброто, що си сторил.

Випът седи на непоклатимо място, на камък, гледайки към северния вятър. Когато се яви някъде мърша, оцветяват му се ноктите на десния крак от кръвта на животното, та той разбира, че има мърша [и] излита нависоко. Затова се нарича вип, защото от земята излита във висината2, та се явава пред него друг белег, като голяма звезда. Перо на главата му върви пред него и го отвежда при мършата. Така и випицата, когато приближи денят да ражда, седи в гнездото и не може да снесе. Отива випът в някаква земя. Там има дълбока пропаст. И [той] влиза в пропастта, взима от дълбините камък и го донася в гнездото. Тогава ражда випицата. После випът отнася камъка обратно.

Горе

Така и ти,  неразумни човече, когато изпаднеш в грях, ще отидеш в същинската тъмнина. Но пази се и бързай при лекаря да изцели раните ти. Защото лекар е учителят, а рана - греховете. Випът седи на камъка, очаквайки мърша. А ти, човече, очакваш смъртта. Випът взима камъка за своето чедо, а ти за своята душа се старай. Защото за тебе [камък] са църковните молитви и [милостинята] за сираците. Човече, [когато] беден се съди с богат, помагай на бедния. Защото Бог е бил беден. •





1 В текста на Третия превод заглавието е Слово ꙁа сѹпа и ꙁа випа, като се посочва, че "и двамата имат един обичай". По-нататък съдържанието е много близко до представеното тук.
2 В българския превод етимологическото обяснение за името няма смисъл. В гръцкия Физиолог обяснението е свързано с гръцкото название на випа ὁ γύψ и изглежда така: διὰ τοῦτο γὺψ ὀνομάζεται, ὅτι ἀπὸ γῆς εἰς ὕψος μεταποιεῖται.

Волът е на служба на човека. [Той] е в сърцето си беззлобно същество. Само добри неща желае, затова се нарича вол1. Има упорит нрав и голяма необузданост. Когато намери място, на което има волска кръв, възкликва от сърце и въпие към Бога, като души пръстта и казва: "Слава на Тебе, Владико, който си ни създал от пръст. Ние пак ще отидем в пръстта."2

Горе

И други, които чуват гласа му, бързат един през друг, викат от сърце, славейки Бога. •



1 Грц. ὁ βοῦς "вол"; βούλομαι "желая". В българския превод етимологията губи смисъла си.
2 Бит. 3:19.

Вълкът е граблив звяр. Ако не намери мърша да се наяде, излиза на просторно място и [поглежда] към небето, и вика към Бога със силен глас, казвайки: "Господи, ти си ме сътворил, ти си ми казал да живея така. Не си ми дал нито да паса трева, нито да гриза дърво, а от живо да се храня. Прати ни, Господи, прати!" Чуват го и по-малките му другари и всички единогласно призовават: "Прати ни, Господи, прати!" Тогава Господ им изпраща храна и [те] не загиват.

Така и ти, човече, послушай църковния глас и призови Господа Бога. Бог няма да те лиши от милостта си   и ще ти изпрати   храна за душата. Защото храна за

Горе

душата са църковните молитви, твоят глас и тайната въздишка. Защото рече Господ: "На молещия ще се даде, на чукащия ще се отвори."1 Човече, не казвай: "Много съм грешен и няма да получа опрощение", а се стреми към покаяние и ще получиш опрощение. Защото каещият се грешник винаги ще бъде помилван. Така и ти не преставай, а се старай и Господ ще те помилва. •



1 Мат. 7:8.

Горгоната1 има вид на красива жена и [е] блудница. Косите на главата й са змии, а погледът й - смърт. Играе и се смее през цялото време. Живее в западните планини. И когато дойде времето й да се разгони, става и почва да зове. Започвайки от лъва и другите зверове, от човека до животните и птиците, и змиите, вика: "Елате при мен!" И щом чуят гласа й, отиват при нея. И като я видят, умират. А тя знае всички езици на животните.

И по какъв начин я улавя заклинателят? Чрез своето умение разбира по звездите деня, в който тя ще се разгони. И отива на нейното място, като омагьосва отдалече. Тя започва да вика, започвайки от лъва и другите зверове. Когато дойде до езика на заклинателя, отговаря й заклинателят, казвайки: "Изкопай на това място яма и сложи в нея главата си, за да не я видя и да умра. И ще дойда и ще легна с тебе." И [тя] така прави. Тогава заклинателят я посича отзад, без да гледа главата й, за да не умре. И я слага в [някакъв] съд. И когато види змия, или човек, или звяр, показва им главата на

Горе

Горгона  и [те] веднага се вцепеняват. [Така] и [цар] Александър2 я имаше и [затова] победи всички народи.

И ти, човече, имай разум за Бога и лесно ще победиш враждебните сили. •




1 От грц. γοργός - "страхотен", "ужасен". В гръцката митология горгоната се нарича Медуза, най-страшната и единствена смъртна от трите чудовища, дъщери на морския дракон Форкин и китоподобната Кетó. Обитавала заедно със сестрите си крайния Запад отвъд Океана. Нейното страшно лице вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея обърнат гърбом и наблюдавал образа й, отразен върху щита си.
2 Става дума за Александър Македонски (336-323 пр. Р. Хр.) - цар на древна Македония и велик пълководец на Античността.

Грипсосът1 е най-голям от всички летящи птици. Той [живее] в източната земя в Реката Океан2. Когато изгрее слънцето от водните дълбини и се сипне слънчевата заря, разтворил крилата си, той посреща слънчевата заря. Друг грипсос идва при него и застанал до него и той, посреща [зарята] и говорят така: "Ела, светодавче, дай на света светлина."3 Както двата грипсоса подпомагат божеството, така и архангел Михаил и света Богородица [утешават гнева на човеколюбеца Бог] за християнския свят.

Затова разбери,   човече,   кой ще ти   дойде на помощ.   Това,   което дадеш на

Горе

душата  [си] и [че] почиташ светиите, ще бъде в помощ на тебе и [на] бедните, молещи се и любещи. И на помощ не викай никого, освен Бога. •




1 Грц. ὁ γρύψ "грифон" - митично същество с тяло на крилат лъв и глава на орел.
2 В гръцката митология Океанът е най-голямата река на света, която обгражда земята и морето, дава приют на небесните светила и начало на всички води.
3 Пс. 36:10; Ис. 60:1.

Гълъбът е най-добрата от всички птици. Всички летят заедно, та се пазят от ястреба, да не ги улови. Като видят ястреба, излитат и се спасяват от него.

Така и ти, човече, върви в църквата, за да не те намери врагът безсилен и да те улови и така да те подчини на своята воля. Човече, виж как се пази дивият звяр от ловеца. Пази се така и ти от врага. Защото врагът нищо друго не прави, освен да лови човека. Човече, изтърпи обидата човешка и венец от Бога ще получиш. А възложи го на Бога, защото Бог ще ти бъде помощник. Какъвто е гълъбът, такъв бъди и ти. Не се скъпu за Божия дар, защото там, където си го събрал, там ще го и оставиш.   На скъперника домът е   като тъмна нощ - не се

Горе

вижда какво има. Така и не се разбира къде отива [всичко].

Човече, паунът прилича на злато и сребро и [има] ангелска походка. И се завива умът му, но когато погледне към земята и види, че земята ражда всичко, се снижава от висините си долу. Така и ти, човече, не завивай ума си от богатството, но си от пръст и пак в пръстта ще отидеш. А богатството ще остане там, където е било и преди. Не гадай по птици и по магьосници не ходи, човече. Четирима ангели държат престола Господен, а дори и те не знаят какво мисли Бог. •

Гърлицата е изпълнена с любов към мъжа си. Двамата ходят заедно и си строят гнездо. Когато се случи да загине единият от тях, вторият почита своя другар, жали го до смъртта си и не пие чиста вода.

Така и ти, неразумни човече, когато се умножат греховете ти, върви на покаяние. Не казвай: "Много грехове сторих,   не ще получа опрощение",   но се

Горе

покай от цялото си сърце и ще намериш опрощение. Човече, славеят 12 пъти на нощ прославя Бога, а ти го [помени] три пъти на ден и нощ, и праведник ще се наречеш. Човече, не се стреми към женската красота. Спомни си, че никоя жена не е въвела мъжа си в рая, а по-скоро го е погубила. Така и ти, неразумни човече, подражавай на гърлицата. •

Еднорогът е животно, [което] има голямо тяло. Носът му преминава през устата и достига под брадата му. Стоейки, пасе трева, като я достига с език. Когато види [някакво] животно, настига го и го пробожда, и го носи на рога си. А когато [то] се вмирише и разгние, тогава се разлага и капе, а той поема с език и яде. Ала разбирате ли, братя, каква мъка изпитва със своята храна! Така той три пъти на ден застава, гледайки на изток, и прославя Бога с въздишка. И отново се надсмива над всички същества, [а] себе си хвали.

Горе

Така и ти, неразумни човече, разбери, че Бог те е направил добър и през целия си живот не загубвай ума си в богатството, а помни Бога и всички твои похвали да са за Бога. Не се надявай на голямата си сила, нито на величието си, [нито на големия си род,] а се весели в правдата. Бог е на правдата помощник. •

Еленът е красив с чудния си вид, а рогата му са едногодишни. Живее 50 години. После тича много бързо през гори, пещери и долове, душейки леговищата на всички животни. Ако някъде намери змия, която се е събличала три пъти, я познава и разбира [за нея]. Вика силно три пъти, поставя носа си на дупката и поема миризмата. Улавя в ноздрите си змията и я поглъща. Затова се нарича елен, защото изважда змията от камъните1. А ако змията бъде в камъните и не може да я улови, търси вода. Макар и да е надалече, носи [вода] в устата си и залива леговището на змията, та я улавя и поглъща с ноздри. Ако ли не намери вода скоро, за да пие, умира. Ако намери и пие вода, живее още 50 години. Затова казва пророк Давид: "Както еленът жадува за водните извори..."2

Горе

Така и ти, неразумни човече, три велики неща ти даде Бог: кръщение, просвещение и възлюбление Божие, покаяние. Както еленът тича към водата, [така и ти] тичай на покаяние, към учителя на учение. Водата е Божиите слова, пиенето [на водата] е предаващият се на доброто. Жаждата са мислите за църквата. Ако тичаш към църквата, както еленът към водата, ще очистиш душата си от грях, не само ти, но и потомството ти. Както еленът умира без вода, така и ти [ще умреш], ако не се боиш със страха Божий. •



1 На български език етимологията на думата елен няма смисъл.
2 Пс. 41:1.

Този ендроп [живее] в морето. Като кон е отпред, много красив, а от кръста към опашката е като риба. Има мрачна красота, защото ходи в морето и е морски войвода на всичките риби. Погледът му е като на риба. В някоя земя има риба, златна на вид, защото всичко й е от злато, която лежи на едно място. Отива ендропът при нея и всички риби тръгват след него при тази златна риба. Отива ендропът и й се покланя като на цар веднъж годишно.

Така [правят] и всички риби след него и пак се връщат всички на своите места.

Горе

Вървят мъжките напред, като [мятат] семето си. Женските вървят отзад, поемат семената и така се оплождат.

[...] Ендропът е църковният учител, рибите са хората. Златната риба е вярата на християнското кръщение. [Тези, които] се покланят, са идващите в църква. Човече, царя почитай през деня, а на Бога се моли нощем. Защото царят съди тялото, а Бог съди душите. Угодил ли си на Бога, и царят ще те почете. •

Ехидната от половината нагоре има човешки образ, а от половината надолу има крокодилски образ. И мъжът и жената ходят двамата заедно. И когато се разгори жената и иска да се разгони, отива при мъжа, изяжда вътрешността му и зачева. А мъжът й веднага умира. И когато роди жената, нейните чеда изяждат утробата й. И умира и тя. И тогава излизат отцеубийците и   майкоубийците.   Както и евреите са отцеубийци и майкоубийци.   Убиха отца,

Горе

сиреч Христа. Убиха майката, сиреч църквата. Затова Йоан ги осъжда, казвайки: "Чеда на ехидна, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?"1



1 Цитатът, приписан тук на Йоан, се среща в Мат. 3:7; Лук. 3:7.

Жеравът е птица с много силен глас. Събират се привечер, когато ще спят, и си поставят стража да ги пази. И [пазачът] взима в единия си крак камък и го държи вдигнат, стоейки на другия крак. Когато [той] задреме, камъкът изпада от крака му и той извиква с висок глас. Другарите му се пробуждат и се пазят.

Така и ти, човече, когато чуеш гласа на църквата, бъди смел и се пази от дявола. Защото църквата е стража за тебе.

Горе

Клепалото вика: "Аз бях дърво в планината, с кора обвито, с клони облечено и с листа украсено. Дойде човек и ме повали, и [ме направи] за църковната служба - да зова грешниците за покаяние, а праведниците - за спасение. Да, другари и братя, когато чуете моя глас, не се сдържайте, а се стремете към светата църква и от греха ще се освободите." •

Змията е същество, по-люто от всички същества, което има отрова и жестокост повече от всекиго. Сътвори Бог вражда между змията и човека. Когато змията тръгне да пие вода, изплюва своята отрова на брега, за да не влезе с отровата си във водата, понеже ще се отрови водата. И който би пил вода, ще умре. Затова [змията] изплюва отровата си на брега.

Така и ти, неразумни човече, когато имаш отрова в сърцето си, остави я, не влизай с отровата в светата църква, за да не отровиш светиите или себе си, или да не прогониш от себе си своя ангел. А с всекиго се прости и умири сърцето си. Тогава влез в църквата.

Човече, змията, когато види човек, бяга, дано намери къде да се запази. Ако ли запази главата си, тялото й от главата ще се изцели. Ако [човекът] порази главата й, тогава ще я постигне гибел за цялото тяло.

Така и ти, неразумни човече, запази душата си. Ако бъде поразено1 цялото ти тяло, а душата ти бъде запазена и праведна към Бога, душата ще изцели цялото ти тяло. Ако погубиш душата си, ти целият ще бъдеш погубен. И къде ще бъде твоето убежище? •







1 1Кор. 13:3.

Слово за змията и нейните дела (Трети превод) Горе

Змията е същество, най-люто от всички същества. [Тя] моли Бога да види човек, да се нагледа на човешкия образ, понеже Господ носи човешки образ2 Ходейки, тя моли Бога да не я види човекът, бяга, за да се скрие някъде. Ако я стигне човекът, тя свива цялото си тяло и си покрива главата, за да може да скрие главата [си]. Ако [човек] порази цялото й тяло, а главата [й] бъде запазена, пак с главата ще излекува тялото си.

Така и ти, неразумни човече, пази душата си. Ако твоето тяло бъде поразено3, а душата [остане] праведна, пак с душата [си] ще изцелиш тялото [си]. Ако душата [ти] бъде погубена, а тялото ти [остане] здраво, не може тялото да изцели душата, а всичко ще бъде погубено.

И пак говори змията: "Аз съгреших пред Бога с дяволската съблазън. И рече Бог на човека да ме убива. Аз не правя на човека зло, понеже Господ носи човешки образ. Ако бих желала злото на човека, къде би се скрил човекът от мене? Бих дошла и бих изплюла своята отрова в изворите и всички биха умрели - хората и животните им. Аз, [когато искам да пия вода], изплювам своята отрова на камък, за да не изтече във водата; да не направя зло на човека. А когато изляза от водата, тогава ще събера отровата си, понеже не желая злото на човека. "

На нашия Бог [слава во веки веков. Амин.] •




2 Бит. 1:27.
3 1Кор. 13:3.

Зубърът е голям звяр между зверовете, който има твърде страшна красота. Гривата му е дивна, челото му е страшно, най-чудно и видно е от всички животни. В двубой се притиска до [някое] дърво и биейки с рога о дървото, кърши клоните на дървото. Ни един звяр не властва над него. Търпи жаждата за вода. Като стои край водата, души земята. Щом се напие, се опиянява и се весели. После се навежда към земята като вол. Като намери здрав повет, весело увива главата и рогата си. Но идва ловецът, намира го увит и така го улавя.

Така и ти, неразумни човече, разбери, че Господ ти създаде помощ и ти предаде всичко. Два рога ти даде - двата Закона - стария и новия. Роговете в неволя са ти помощ и кръст Господен, за да не се приближи към тебе врагът.

Горе

Рече  пророк Давид: ["Ще избодем с рогата нашите врагове и в твое име ще стъпчем въставащите срещу нас."2] Земята ти е за покой, водата на животното е твоето богатство. Заплитането на звяра [е твоята човешка леност]. Когато дойде ловецът, а ловецът е дяволът, той те открива увит в мирския живот, без страх от Бога, не сторил нищо добро за душата, и те съблазнява. •



1 Името на животното идва от грц. ὁ ὕδρωψ , което означава "водно животно". В много гръцки преписи то се нарича ὁ ἀνθώλωψ - дума, която няма гръцки, а вероятно египетски или коптски произход.
2 Пс. 44:6.

Кълвачът е [птица], която обича малките си повече от всички същества. Мъжкият идва при женската и двамата строят гнездо. Кълвачът отива за райска храна. Женската остава в гнездото, защото обича своите пиленца. Прегръща ги с любов и продълбава ребрата им и [те] умират. На третия ден идва мъжкият и ги намира мъртви. Сърцето го заболява от жал за тях, та продълбава ребрата си и капе от своята кръв на тяхната рана, и [те] оживяват.1

Така и Господ Иисус Христос продълба ребрата си за нас. И изля се неговата кръв и оживяхме. И ни дари живот, на третия ден възкръснал от мъртвите2. Така и ти, неразумни човече, Господ за нас беше разпнат и беше прободена страната му3. Помни това и не осъждай сиромаха, и от сиромаха не взимай. Затова не се прави зло. Давай милостиня от своето имaне, защото земя е имaнето и в земята ще остане. А това добро, което направиш за душата си, то ще бъде твое. Ти знаеш, че Бог здраво е установил всичко. Всичко, което е на земята, да е за храна на твоето тяло. Слънцето, месецът и звездите са сътворени за тебе, [а милостинята е сътворена за душата]. И от много [желание] да устроиш живота [си], да не заблудиш пътя на душата си.

Кълвачът е пъстра птица.   Лети от дърво   на дърво,   с клюна   кълве, а с ухото

Горе

слуша. И ако е кухо дървото, прокълвава го и се заселва в него. И там живее. Ако пък е твърдо дървото, бяга от него.

Така и дяволът ходи от човек на човек. С клюна кълве, а с ухото слуша. И ако човекът не се бои от Бога и не дава милостиня, вселява се в него и там живее. Ако човекът се бои от Бога и ходи на църква от цялото си сърце, [дяволът] бяга; не само от него, но и от съседите му. •



1 Историята за пеликана, който съживява чедата си със собствената си кръв, позната от Александрийската редакция и съхранена в текста на Първия превод на Византийската редакция, в преписите на Втория и на Третия е приписана на кълвача и е прибавена към разказа за самия кълвач. В текста на Втория превод тя е в началото, а в текста на Третия превод - в края на словото за кълвача. Някои изследователи смятат, че обединяването на двете слова в едно, под общо заглавие, се дължи на объркване и смесване на гръцките думи за "кълвач" ὁ πέλεκας и за "пеликан" ὁ πελεκάνος (Вж. Гечев 1938: 90; Сване 1987а: 85). Все пак трябва да се има предвид, че във всички издадени досега гръцки преписи на тази редакция кълвачът се нарича по друг начин: ὁ δενδροκόλαψ.
2 Лук. 24:7.
3 Йоан 19:34.

Лисицата е много хитро същество. Когато не намира [какво] да яде, по какъв начин се храни. Отива на слънчево място и се преструва на умряла, като затаява дъха в себе си. Като забави дъха в себе си, тя се надува като мъртва. Идват летящи същества и се накланят към нея да я кълват, мислейки, че е мъртва. А тя, ставайки, бързо улавя от тях и [ги] изяжда.

Така и дяволът, когато иска да съблазни човека и да го обърне в своя власт, първо го прави ленив, за да не иде на църква. Второ, [учи го] да отиде при врачки и магьосници на гадаене. [После врагът го взима в своя власт.] Човече, четири архангели държат престола Господен и казват: "Свят, свят, свят е Господ!" [и пак] не знаят   какво е намерението на Бога за човека. А ти, човече,

Горе

това, което е твоята съблазън, то ти е любимо. Както рече пророкът: "Не бъдете като муле, а бъдете чисти като гълъби." 1. Човече, който съдиш според подкупа, кому пак ще дадеш подкуп, за да не отидеш във [вечната] тъма? Златото и среброто са пръст и в пръстта ще останат. Но [живей] без измама, за да те всели Господ в царството небесно. •




1 Мат. 10: 16 гласи: "... бъдете мъдри като змии и чисти като гълъби." Неясно остава дали това е някаква перифраза на библейския цитат или се дължи на грешка.

Физиологът рече за лъва: лъвът има три велики свойства по подобие на Светата Троица. Първото свойство на лъва е: Когато лъвицата ражда лъвчетата, ражда ги [мъртви] и седи над тях три дни. И дoйде лъвът и им духне три пъти, и оживеят. Така и неверният род в третия ден, на възкресението на нашия Господ Иисус Христос, прогледнаха заради кръщението. Слепи и мъртви наричат се, но в името Господне ще прогледнат за възкресение. Лъвицата е Светият Дух. [Както] когато дoйде лъвът, и духне, така и Светият Дух вдъхна живот и оживяха, и излязоха всички от ада.

Второто свойство на лъва. Когато спи, очите му гледат на седем страни и разбира, и се предпазва от ловеца. Така и Господ наш Иисус Христос беше разпнат от юдеите, но победи дявола. Затова и каза чрез пророците: "Спях, но гледах с очите си."1.

Третото свойство на лъва. Когато бяга от ловеца, скрива следата си с опашката,   за да не върви   ловецът след него.   Така и ти,   неразумни човече,

Горе

защо [се хвалиш]? Погубваш правдата, а и душата си не ще насладиш. Но ако даваш с дясната ръка, нека лявата да не знае2, за да не те съблазни дяволът. Защото ловецът е дяволът, а лъвската опашка са твоите добри дела. Пътят на лъва е човешката милостиня. За да не те съблазни врагът, идвай в църквата, човече. Защото пророк Давид рече: "Не ще умра, но жив ще бъда."3 Ако и ти направиш добро на душата, не ще умреш никога, понеже праведникът не умира во веки. Амин.

Братя, за тези неща архангел Уриил разказа на Йоан Богослов. •




1 Песен 5:2.
2 Мат. 6:3.
3 Срв. Йоан 11:25.

Лястовицата е незлобива птица. Пребивава половин година в пустинята. Заради рожбите си идва в света. Когато ги отхрани [и ако ослепее една от тях], майката отива в пустинята и донася биле, полага го на очите им и [те] проглеждат.

Така и ти, човече, търси с очите си простор у Господа Бога, когато се умножат греховете ти. Защото греховете са твоята слепота. Но иди при учителя и чрез наказание ще очистиш греховете си и ще просветиш очите си. Не бъди като варварин1, който събира всичкото зло на душата, а смело иди при лекаря, за да се избавиш от душевните болести. Обичай онези, които те ненавиждат2, и те ще са твои.

Лястовицата има вражда със змията заради хората. Затова при хората отива.



1 Тук е употребена думата ѡбрь - название на народност, която се свързва с аварите (обри). В руския летопис от началото на ХІІ в. "Повесть временных лет" се казва: Быша бо ѡбърѣ тѣломъ велици и ѹмомь горди и Бъ потреби я помроша вси, и не остасѧ ни единъ ѡбъринъ и есть притъча в Рyси и до сего дне погибоша аки ѡбрѣ; их же нѣсть племени ни наслѣдъка (Лаврентьевская летопись. Вып. 1. Повесть временных лет. Ленинград, 1926, кол. 12 (онлайн издание). В старобългарския превод на Физиолога ѡбрь се споменава като синоним на варварин. Думата се среща в осем преписа, където, вероятно поради неразбиране, е изписана като одрь "одър". Вж. и Илиев, А. Българските предания за исполини, наречени елини, жидове и латини. - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 3, 1890, 184-205.
2 Мат. 5:44.

Слово за лястовицата (Трети превод) Горе

Лястовицата е нежна птица. Отива в Ерусалим заради храната и пак идва при хората заради чедата [си]. Когато си прави гнездо, [го прави] над хората или над водата, понеже има клетва и вражда със змията. И похвала има змията над лястовицата.

Когато бяха всички в Ноевия ковчег, тогава змията изпрати стършела и му рече: "Иди и виж коя кръв е най-сладка." Лястовицата чу и пазеше. И когато се върна стършелът да разкаже на змията, срещна го лястовицата и го попита [какво е научил]. И разбра, че [стършелът] ще каже човешката кръв. Тогава [лястовицата] му откъсна главата, за да не каже. Змията тогава се похвали на лястовицата, че няма да й позволи да вие гнездо. Лястовицата рече: "Аз над [къщите на] хората ще вия гнездо, където за тебе е лошо да идваш."

Затова хората обичат лястовицата. •

Орелът е цар на летящите същества. Орелът е добър и живее без печал 100 години. Като остарее, отслабва и се заливат очите му, и не може да ловува. И се извива в небесната висина и пада върху остър камък, и цялата болест остава на камъка. 1 После той се изкъпва в райското езеро и седи срещу слънцето осем дни. Когато се разгорещи от слънцето, тогава се очистват очите му и става като млад.

Така и ти,   неразумни човече,   когато се умножат   греховете ти, побързай към

Горе

църквата, защото църквата за тебе е камъкът, слънце ти са църковните молитви, райско езеро са заповедите на духовния ти Отец, висина ти е правоверният пост, а старостта са греховете. •



1 В текста на Третия превод се разказва, че когато орелът остарее, краят на клюна му пораства и той не може да ловува. Тогава пада на камък и счупва края на клюна си.

Папунякът е пъстра птица. Като извие гнездо, отглежда си пиленца, носи им храна и ги храни. Когато излетят и отидат [сами] да се хранят, тогава родителите им влизат в гнездото и хвърлят перушината си, и стават млади. После чедата им носят храна и ги хранят, докато им порасне перушината и станат както преди.

Така и ти, неразумни човече, пази своя родител, докато го предадеш на смъртта. Като не пазиш родителя [си], отричаш се от Бога1.

Горе

Понеже родителят е твой втори бог. Човече, приеми родителската молитва, а от Бога ще получиш благодат. Човече, нощем родителят [ти] да е близо до тебе, да му угаждаш вечер и сутрин, да приемеш от тях молитвата, докато не пристигне ангелът [да вземе душите] им2. Ако ти им бъдеш неугоден, горко ти, човече, какво ще стори за тебе Ерусалим! •



1 Изх. 20:12; Лев. 19:32.
2 Притч. 23:22; Ефес. 6:1-2.

Паунът е най-прекрасното от всички същества. Паунът има голяма хубост. Когато ходи с голямата си красота, наслаждавайки се1 на красотата си, той се разтърсва в своето великолепие и се възгордява много. [Но] когато види нозете си, въздъхва много жално, защото жали нозете си, и казва: "Господи, защо не са като тялото [ми] и краката?"

Така и ти, човече, пазиш всичко хубаво, което ти даде Бог, та ти се завива умът, а не помниш откъде е дошло [то]. Виждаш злато и сребро на себе си, а за бедния не си спомняш. Ала вземи от многото дарове на Бога и създай на душата си вечен живот2Човече, ако получиш рана,   търсиш лекар да те изцели

Горе

от болестта. Изцели раната на душата си. Защото лекар на душата са църквата и милостинята. Човече, имай в сърцето си Бога, който е за тебе светлина. Човече, шест дни ти даде Бог [за] работа, а в светата неделя застани със страх пред Бога и ще се опростят греховете ти. •



1 В стбълг. текст стои срамлѣюще се красотѣ своеи, погрешно преведено от грц. ὁρᾷ ἑαυτὴν τερπομένην Грц. τέρπομαι "наслаждавам се" е възприето като (ἐν)τρέπομαι "срамувам се".
2 Лук. 12:33-34.

Пеликанът е чедолюбива птица. И създава свои пиленца и ги храни. А те, пляскайки с крила, го удрят по лицето. И той, ядосан, ги кълве и, кълвейки, ги убива. И лежат мъртви. А той, нажален, плаче над тях. И пробива гърдите си и излива своята кръв върху пиленцата. [Те] веднага оживяват. Така и на Господа наш   Исус Христос гърдите му   бяха прободени с   копие от евреите.   И изтече

Горе

кръв и вода, и [така] съживи Вселената, сиреч мъртвите. Затова рече пророкът: "Уподобих се на пеликан в пустинята."1



1 Пс. 101:7.

Пчелата е чудно същество. Защото рече пророк Йезекиил: "По-малка е от всички летящи същества, но най-благ от всичко е нейният труд."1 Никой не разбира нейната работа. Чудна е на вид. Трудът й просветлява светите църкви и е наречен за спасението на християнската душа. Нито я пасе, нито я облича [Бог], но й дава повече от всички, защото всичко е заради човека, заради него [пчелата] живее.

Горе

Човече, помни смъртния ответ. Как ще отговаряш? Откажи се от злото и се залови за добро. Да не се затворят дверите и да останеш отвън. •




1 Сир. 11:3.

Славеят е птица. Събира се с другаря си. Единият спи до полунощ, а другият го пази и над него 12 пъти прославя Бога. В полунощ [пък] той заспива, а другият от полунощ нататък го пази. На разсъмване [всички] в един глас прославят Бога.

Горе

Така и ти, неразумни човече, ако спиш или лежиш, или каквото и да вършиш, винаги прославяй Бога. И няма да се намали това, което желаеш. Слава на нашия Бог во веки веков. Амин. •

Има звяр на име слон, много голям. Има в себе си голяма сила. И яденето и пиенето му са по-удивителни, отколкото на другите животни. За неговата сила го почитат всички зверове. Няма стави на костите си и не може да ги свива. Костите на краката му са цели. Отива при женската и застава. Като се съберат, женското животно намира една билка [наречена медрогара] и вкусва от нея и се разгорещява. И идва при мъжкия, танцувайки, и се движи; и той, като вкуси от тревата, и се разгорещява и така се смесва с нея. Когато приближи денят да роди, тя идва при голяма вода и измерва да бъде водата до корема й. Тогава ражда малкото. Ако роди на земята, не може да стане, понеже няма колене. И като роди във водата, поема малкото с хобота и плава по водата, крепи го и го държи под корема с опашката и го кърми. И когато застане на земята, [малкото] тръгва с родителите си. Когато иска да си почине, [слонът] идва при някое гърбаво дърво и си почива. Как го улавя ловецът? Ловецът идва по-рано и намира дървото, където почива. И го подсича, а [слонът] се подпира и пада заедно с дървото. И идва ловецът и го намира.

Горе

Въпрос: Кой е слонът? Отговор: Адам. Коя е слоницата? Отговор: Ева. Както Ева яде и даде на Адам, така и слоницата яде и се разгорещи. Както се подпря и падна, няма да може да се вдигне. И идва ловецът и го хваща. Ако ловецът не направи така, той по никакъв начин не би уловил слона. А ако ловецът не дойде навреме, [слонът] вика и го чува един голям слон и идва да го вдигне. И не може, и викат двамата. Дойдоха четири слона да го вдигнат и не можаха. Викаха всички и дойдоха 12 слона и не можаха да го вдигнат. И викаха всички и дойде един малък слон, който го вдигна. Тълкувание: [Първо беше] рождеството на Адам и на Ева. Както Ева първо яде от дървото и даде от дървото на Адам и Бог ги изведе от Рая, [защото] дяволът ги прелъсти, като заговори на Ева змийският език. Кой беше слонът, който падна и не можа да стане? Отговор: Адам. Кой е слонът, който дойде първо? Мойсей. Кои са четирите слона? Четиримата евангелисти. Кои са 12-те слона? 12-те апостоли. Кой е малкият слон? Исус Христос, който изведе Адам от Ада. •

Сухоземната жаба се суши на слънцето и на студа, и на вятъра, и на снега. И всичко търпи и се изморява много. А водната жаба не може да търпи така, но зиме бяга в дълбините. Като огрее слънце, излиза на огряно място, а когато й прежури слънцето, пак влиза във водата.

Така [са] и хората, [които] приемат калугерство. [Някой] не може да търпи глад и жажда, и голота, и въздържание, и смирение, и неопрание, и сухоежбина, и обида. И сълзите [си] не може   да удържи. [Ангели се   наричат заради хората,

Горе

а от Бога не се боят. Защото, ако това] изтърпите, наистина ще сте такива. По-голямо дело от калугерското няма, освен на мъчениците. [Но някой], без да е свършил срока на поста, наистина речe: "Много добро сторих." И така потърси храна, което не е праведно - както водната жаба избира къде е по-сгодно за тялото. Ако искаш истинско калугерство, бъди като сухоземната жаба. [Водната жаба] угажда на тялото, а душата си не противи, но вика неспирно като зъл монах. •

Фениксът е най-красивата птица от всички [птици]. И от пауна е по-красив. Защото паунът е на вид златен и сребърен, а фениксът е като царски пурпур1 и скъпоценни камъни. Носи на главата си венец и на нозете ботуши като цар. [Живее] близо до Индия, до Слънчевия град. Лежи 500 години на ливанските кедри без ядене, а се храни от Светия Дух. И след петстотин години изпълва крилете си с благоухания. Зове жрецът на Слънчевия град и тази птица отива при жреца. И двамата влизат в храма и жрецът сяда на олтарното стъпало2 с птицата. И тя става цялата на пепел. На сутринта идва жрецът и намира млада птица. А след два дни я намира съвършена, както е съвършена е била и преди. И я целува жрецът и [тя] пак отива на мястото си. Та как неразумните

Горе

евреи не приеха вярата в тридневното Възкресение на нашия Господ Исус Христос! Както тази птица сама оживява, как той сам не би въздигнал себе си? Затова пророк Давид казва: "Праведникът ще процъфти като феникс, като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господен."3




1 От грц. φοῖνιξ, -ικος "пурпурен".
2 Грц. τὸ βῆμα - възвишение, на което се намира олтарът.
3 Пс. 91:13.

Хинеят живее в морето. Няма крака, нито пера, а е като кълбо накуп. Козината му е като на таралеж. Стои на едно място, а когато разбере, че морето ще се разбушува, събира камъни и се покрива, за да не го изхвърли морето. Понеже му е трудно да се върне на своето място.

Така и ти, човече, бъди добър към своята дружина и благ в живота си. Та когато те постигне   неволята ти от   господаря или   нещо друго,   да те закрият

Горе

твоите другари, за да не загинеш. Брате, не казвай: "Богат съм и имам голямата милост на своя господар." Не гледай отвисоко на по-малките от тебе - не знаеш кога ще те постигне скръб. Човече, и малкия, и големия приеми като гост. •



1 Названието "хиней" е свързано с грц. ὁ ἐχῖνος, което може да означава и "морски таралеж".

Щръкокамилът е голяма птица. Когато снася яйце, снася го във водата. После стои във водата и гледа яйцата си. Ако ли извърне очите си [от яйцата], ще станат на запъртъци. Когато иска да спи, с едното око спи, а с другото гледа. Защото има друго същество, което прилича на змия и е дълго 50 лакти. Когато види, че щръкокамилът снася яйца, тази змия идва и наблюдава. Щом щръкокамилът извърне очи [от яйцата си], за да спи над тях, и яйцата ще станат запъртъци. Тук   стои аспидата   40 дни, докато   щръкокамилът отгледа

Горе

[пиленцата си].

Така и ти, неразумни човече, когато дяволът види добрите дела на човека, застава там и [мисли] как да развали доброто му дело. [Защото] аспидата не идва да изяде яйцата му, а да дъхне на яйцата, та да станат запъртъци. Затова, човече, нека твоята мисъл да е винаги за църквата, за да не може врагът нищо да ти стори. •

Щъркелът, наречен пеларгос1, много обича чедата си. От кръста надолу е тънък, а от кръста нагоре е дебел. И не оставя гнездото си [празно, но седи там], кога мъжкият, кога женската.

Така и Господ наш Иисус Христос не отсъства нито горе, нито долу, нито от небесата, нито от земята не липсва. Така и ти, неразумни човече, правиш грехове, не преставаш. Не знаеш ли, че в беззаконието няма да се скриеш [от Бога]? Какъв отговор ще дадеш, човече? Всички блага Господ сътвори за тебе, зверове и животни, летящи и ходещи, и плод от земята;   всичко за твоя обител

Горе

сътвори.  И ти сътвори добро за душата си, понеже каквото дадеш на душата, то е твое. Човече, злато и сребро носиш на себе си, та обиждаш бедния. Не знаеш ли, че всичко това е пръст? А беден е Господ. Което даваш на бедния, го даваш на Бога2. •



1 Грц. ὁ πελαργός "щъркел".
2 Лук. 12:33-34.

Яребицата е многодетно същество. Когато си направи гнездо, яребицата си снася яйца. И не й достигат нейните [яйца], но ходи и краде яйца от друго гнездо. [И се развеселява в гнездото си, че така става.] Затова се нарича яребица, защото не се насища на своите яйца, но и чужди взима при себе си2.

Така и ти, неразумни човече, като направиш милостиня, върви при друг, изповядай се и напълни сърцето си. А не се хвали; понеже човек, който се хвали, е като надут мях.   Надутият мях изглежда пълен, а като го   отпуснеш, не

Горе

виждаш  да е пълен. Така и човек, който се хвали, нито хората наслаждава, нито себе си, нито Бог го обича. •



1 В текста, запазен в Третия превод, се разказва, че рожбите на яребицата, отгледани от откраднатите яйца, след като пораснат, отиват при истинските си родители, а тя остава опечалена.
2 Етимологическото обяснение за названието на яребицата няма смисъл на новобългарски език.

 
© Ana Stoykova 1994, 2009-2012
Medieval South Slavic Physiologus, Byzantine recension, translated in modern Bulgarian. Medieval Literature
Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 24035. Total visits: 563396. Daily visits: 250.
Your visits: 4. Your last visit was on 28 Apr 2017 (Fri) at 10:16 GMT from 54.81.208.173.
Powered by Vssoft Engine 5.0 © 2008-2012. Valid HTML & CSS. Build 02.03.2012 21:22:21.