Физиологът: За изданието

Включени текстове

В настоящото издание са включени пълните текстове на известните днес славянски преписи на Физиолога, които се отнасят към втората, т. нар. Византийска редакция. Те се намират при съответните животни в меню Зверове и птици.

Те са възникнали като три отделни превода на диференцирани помежду си гръцки версии. Ето защо в изданието преписите са разделени на три основни групи, съответно Първи, Втори, Трети превод. В рамките на всеки превод има възможност да се проследят сравнително всички преписи, които се отнасят към него; същевременно всеки отделен препис може да бъде прочетен като самостоятелен пълен текст. При едновременно отваряне на два или повече сравнителни прозореца могат да бъдат сравнявани паралелни текстове от различни преводи.

Словата, в които са компилирани части от различни преводи, са поместени като Смесени слова.

Като приложение в сайта се поместват още два текста. Единият от тях е Откъсът от Физиолога, ексцерпт от Коментарите към Шестоднева на Псевдо-Евстатий Антиохийски, който не се отнася към Византийската редакция, но е разпространен в южнославянската ръкописна традиция. Преписите, в които е запазен той, също могат да се сравняват помежду им и да се четат в цялост. Другият е единственият известен препис на Псевдо-Василиевата редакция на Физиолога в южнославянски превод, представящ оригинална, вероятно славянска компилация от текстове на трите основни гръцки редакции.

Цитиране

В изданието на текста са представени всички преписи на южнославянския Физиолог, сравнени помежду им и в техния пълен текст. Последният ред на сравнителния прозорец е снабден с номерация, която позволява да бъде посочено / цитирано всяко конкретно място от текста (напр. съ травꙋ: Аспида / Втори превод, (препис) Г: 153). Редовете в прозорците, където е поместен пълният текст на преписите, са също номерирани, за да се улесни цитирането на място от текста. Препоръчителните начини за пълно и съкратено цитиране на сегмент от текста са:

Пълно цитиране:
Стойкова, А. Славянският Физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване , 2011, Аспида/ Втори превод, Г: 153 (physiologus.proab.info, посетен на 15 януари 2011).

Съкратено цитиране:
Стойкова 2011, Аспида/ Втори превод, Г: 153.

Придържане към оригиналите

За удобство при сравняването преписите са показани слово по слово; тъй като словата могат да се намират на различно място в отделните преписи или пък да липсват, съставът на преписите и подредбата им могат да бъдат намерени в меню Преписи, където са систематизирани според преводите.

Текстовете на Физиолога са извлечени от оригиналните ръкописи de visu или пък от микрофилми и фотокопия. На места в преписаните текстове не е отбелязано точното място, където се сменя листът в ръкописа; тези сведения ще бъдат допълнени постепенно. Липсващи (поради механични повреди) в ръкописите части от текста се означават в прави скоби с малки тирета [--------], а съществуващи в преписите, но неясни и нечетливи букви и места (преди всичко в червенословите на заглавията, които не са различими в много от фотокопията, с които разполагах) са представени в прави скоби с многоточие [.........].

Голямото разнообразие от правописни варианти в запазените български и сръбски преписи от края на ХІV до началото на ХІХ в. се предава с максимална точност. Надредните буквени и други знаци се запазват, съкращенията не се развързват. Все пак, поради употребата на конвенционален старобългарски шрифт по необходимост се наложи да се унифицират графичните варианти на различните типове o и някои лигатури да се представят в разложен вид. Така знаците за широко o, o с триъгълна форма и o с една или две точки, както и осмеричното o, се предават с омега ѡ; лигатурата за ѹ представляваща осмерично o с надписана ижица, се предава като ооͩ; лигатурата на а и у се предава като аү а на р и ят - с рѣ Широкото е, използвано за означаване на йотувано е, се предава с буквата є, но само в някои от преписите, където употребата му е последователна. Средната точка се предава с долна точка. Слято написаните думи се разделят. Частицата жѣ се предава отделно, освен в думи като яже, якоже, иже, даже.