Физиологът: Въведение
Карта на сайта
За изданието
 

Физиологът е популярно богословско съчинение, една от най-широко разпространените книги в християнския свят през Средновековието. В най-старинната си редакция, възникнала на гръцки език вероятно през ІІ в. сл. Р. Хр.1 в Александрия2, тя съдържа около 50 слова с описания на животни, растения и камъни. Всяко слово има определена структура: то започва с цитат от Библията, следва формулата "ὁ Φυσιολόγος ἔλεξεν περὶ..." (Физиологът каза за...), в която се назовава животното (растението, камъкът), на което е посветено словото. Основната част съдържа описание на определени качества (φύσεις), присъщи на животното, и поучение (или обяснение - ἑρμηνεία) в духа на християнската религия, произтичащо от тези качества. Словото завършва с изречението: "Καλῶς οὖν εἶπεν ὁ Φυσιολόγος περὶ..." (Хубаво разказа Физиологът за...).

Във Физиолога най-често става дума за митични животни и измислени качества, подбрани така, че да служат само като предмет на символично тълкуване. Образите, които се срещат в тези кратки наративи, са заимствани понякога от източните митове, друг път отразяват фантастични вярвания за познати животни.

Заглавието "Физиолог" (ὁ Φυσιολόγος) не е оригиналното заглавие на книгата, а метонимично название, което произлиза от въвеждащата всяко слово фраза: "Физиологът каза за...". Смята се, че под този псевдоним се крие авторът на съчинението, послужило за основа на християнското произведение, което познаваме. Много често в ръкописите Физиологът се приписва на древни писатели или църковни отци - Соломон, Аристотел, Епифаний Кипърски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йероним, Йоан Златоуст, Петър Александрийски3. Тяхното авторство се е смятало за допустимо в определени   моменти от развитието на   проучванията върху тази

книга. Може обаче да се забележи, че в най-старите текстове авторски имена не се срещат; те се появяват едва в по-късните преписи, без да показват каквато и да било здрава традиция. Ето защо се предполага, че Физиологът е възникнал като анонимно съчинение, "чието съдържание се разглеждало като принадлежащо на всички"4, както се създават и разпространяват всички произведения на народната литература. Наблюдават се обаче редакционни особености в текста, които показват намеса на лице, на редактор5.

Правени са различни предположения за това, чии естественонаучни съчинения са послужили за основа на Физиолога. Най-ранен етап от природознанието, такова, каквото после го срещаме във Физиолога, изследователите виждат в съчиненията на Болос от гр. Мендес. Болос е бил последовател на Демокрит и под негово име създал книгите си Φυσικά δυναμερά известна повече като Περὶ τὦν συμπατειὦν καὶ ἀντιπατειὦν и Χειρόκμητα В тези съчинения се свързват античната наука и народните вярвания. От Болос е повлиян не само Физиологът; по това време са създадени и други произведения за животни, но тези книги нямат такава изключителна съдба.



1 Според някои иследователи Физиологът е възникнал по-скоро около средата на ІІІ или дори през ІV в. Вж. напр. Lauchert 1889. В по-ново време към това мнение се присъединяват напр. М. Кърли (Curley 1979, 2009) и А. Скот (Scott 1998).
2 Sbordone 1936: ХVІ-ХVІІ.
3 Perry 1941: 1077.
4 Perry 1941: 1078.
5 Henkel 1976: 14.

Езикът, на който е написан Физиологът, е сравнително елементарен и е близък до езика на Евангелието. Очевидно е бил предназначен за широк кръг читатели. Най-вероятно е бил свързан с целите на раннохристиянската проповед, когато е било необходимо да се разясняват в достъпна форма основните догми на християнството. Физиологът отговаря на проповедническите тенденции на епохата, когато алегорията започва да се използва при тълкуванието на Свещеното писание.

Запазените до днес гръцки текстове на Физиолога са издадени през 1936 г. от Франческо Сбордоне. Сбордоне разделя текстовете на три основни редакции в проза и една в стихове.

Гръцки редакции на Физиолога

І. В рамките на най-старинната, т.нар. Александрийска редакция6, Сбордоне различава четири групи преписи, които според неговата систематизация принадлежат към независими една от друга ръкописни традиции. Всяка от тези групи, въпреки по-късните модификации, се отнася повече или по-малко независимо към самия архетип. Днес тази редакция е известна в около 25 преписа. Последният от тях, открит след като Сбордоне е издал своя труд, е и най-старият известен досега (от края на Х в.) и пази най-старинен текст. Това е Cod. 397 от Pierpont Morgan Library в Ню Йорк (по-рано Cryptoferratensis A 33)7, който представлява отделна, пета група в текстологическата класификация. Изданието на Сбордоне се допълва от Дитер Оферманс, който през 1966 г. публикува този препис паралелно с един представител на втората по старинност група от І (Александрийска) редакция8. Останалите три от общо петте групи текстове издава по същия начин Димитрис Каймакис през 1974 г.9

Горе

Към най-старата гръцка редакция възхождат всички латински преводи, етиопският, арменският, сирийският, арабският Физиолог. Към нея се отнасят славянските текстове, запазени в четири пълни руски преписа10, частично в един сръбски препис от Библиотеката на манастира "Св. Пантелеймон" на Атон11 и в един Откъс от Физиолога, който се разпространява самостоятелно в средновековните балкански литератури12.

ІІ. Възникването на по-късната - Византийската редакция на Физиолога13, Сбордоне отнася към V-VІ в., но тази датировка е коригирана от Б. Пери и други изследователи14 и днес като по-реална датировка се приема ХІ в. Сбордоне издава текстовете, които отнася към тази редакция, по 32 преписа, като ги разделя на три групи. Според него трудната за реконструкция първоначална форма на ІІ редакция се е състояла най-малко от 18 слова, към



6 Sbordone 1936.
7 Perry 1941: 1112.
8 Offermanns 1966.
9 Kaimakis 1974.
10 Карнеев 1890; Едиственият по-късно въведен в научно обращение препис е открит и издаден от Г. Сване. Вж. Сване 1985.
11 Александров 1893; Стойкова 1994: 91-97.
12 Стойкова 1989; Стойкова 1994: 45-51.
13 Sbordone 1936: 149-256.
14 Perry 1937: 494; Perry 1941: 1114; Beck 1971: 33-35.

които по-късни редактори и преписвачи са добавили още около девет. Това, което я характеризира като цяло, е, че в нея се въвеждат нови персонажи, нови слова за животни, изградени по същата схема, а словата за растения и камъни се изпускат; при отделни животни се добавят нови свойства (φύσεις); религиозно-догматичните обяснения се превръщат в морализаторски поучения, които засягат повече сферата на човешките взаимоотношения.

Езикът на текстовете от Втората редакция е по-късен етап на развитие в сравнение с езика на Александрийската редакция. В него се долавят дори елементи на димотики15.

Различни версии на Физиолога от Византийската редакция са преведени на среднобългарски най-малко три пъти; запазените преписи са български, сръбски и руски, поместени в ръкописи от ХІV до началото на ХІХ в.16 В пряка зависимост от славянските преводи се намира румънският Физиолог17; вероятно преводи на румънски са правени и от сръбски, и от български език18. Текстовете на Византийската редакция не са преведени в Западна Европа.

ІІІ. Псевдо-Василиевата редакция е третата, обособена и издадена по 11 преписа от ХІІІ-ХVІІ в. от Ф. Сбордоне в неговия фундаментален труд. Тази редакция е наречена така, защото обясненията към всяка глава са приписани на Василий Велики. Сбордоне датира възникването й ок. Х-ХІ в., а по-късните изследователи - към ХІІ в.19 Езикът на преписите в Третата редакция е по-правилен в сравнение с този на Втората редакция, чиито особености насочват към по-ниско образована среда.

Х.-Г. Бек допуска, че   Третата редакция е възникнала на Атон20; единственият

Горе

известен досега славянски (сръбски) препис на Физиолога в тази редакция се намира също на Атон - в Библиотеката на манастира "Св. Пантелеймон" (тук препис А). Псевдо-Василиевата редакция не е позната в западноевропейските литератури.

ІV. Четвъртата редакция на гръцкия Физиолог е, според Сбордоне, народна стихотворна преработка, възникнала вероятно през ХІІІ в. Запазена е в два ръкописа, по-ранният от които е от ХV в. Тази преработка почива върху материал от Първа и Втора редакция.

Славянските преводи

Във византийската литература трите основни редакции на Физиолога, получили различно разпространение, съществуват в продължание на цялото Средновековие в многобройни преписи и преработки. От текстовете на Александрийската редакция са направени голям брой преводи на други езици. В славянски преводи обаче са известни и трите основни редакции на Физиолога.



15 Beck 1971: 33.
16 Стойкова 1994.
17 Издаден от М. Гастер. Вж. Gaster 1886-1888: 273-304 (с превод на италиански език).
18 Mociorniţa 1934; Олтяну 1984; Олтяну 1984а.
19 Sbordone 1936: CVI-CXV; Perry 1937: 495; Perry 1941: 1114.
20 Beck 1971: 34.

Те възникват сред балканските православни славяни, на български и сръбски език, а по-късно проникват в средновековните литератури на Румъния и Русия.

Възприет като произведение на популярната учителна литература, Физиологът в неговата най-старинна редакция се превежда в България вероятно още през Х в.21 Краят на ІХ и Х в. са период от развитието на старобългарската литература, наречен "класически", който се характеризира с попълване на основните книжовни фондове по пътя на преводи от гръцки език. Тогава са преведени голям брой произведения на проповедническата и учителната литература, теоретични богословски и философски трудове, цели сборници с аналогичен характер. Това е преди всичко литература, необходима за утвърждаването на християнството в едно общество от неофити, където освен наследените езически традиции опасност за новата религия представляват и непрекъснато появяващите се ереси. Част от общия поток на византийското литературно влияние от тази епоха, предназначен за целите на проповедта сред най-широка аудитория, Физиологът се превежда на старобългарски език. За съжаление този превод е достигнал до нас само в четири пълни руски преписа от ХV-ХVІІ в.22

По-късните редакции на Физиолога отразяват по-късен етап от развитието на общественото мислене и на литературните вкусове. Доколкото може да се съди от достигналите до нас преписи, текстът на Александрийската редакция е изминал дълъг път на развитие от времето на своето създаване. То се изразява в постепенните напластявания, за които специалистите съдят по отразените в тях етапи от   процеса на   утвърждаване и улягане на църковните догми.   При възникването   на   късните   редакции   обаче   става   дума   за   редакционни   преработки, които   засягат   облика   на   цялото   съчинение.   В   създадената   през   Късното средновековие   Византийска   редакция се

Горе

наблюдава тенденция към скъсване със свързаната с ранновизантийската естетика и поетика символично-алегорична интерпретация на образите във Физиолога по посока на една земно-житейска морализация.

Друга важна промяна, която настъпва в текста на Византийската редакция и, разбира се, намира отражение в южнославянските й преводи, е отпадането на едни и въвеждането на други персонажи от кръга на познатия и близък свят. Така някои от традиционите, предимно екзотични и баснословни животни - мраволъв, аспидохелон, ихневмон, саламандър, кит-трион, дивият осел, птицата ардон и др., както и растенията и камъните отпадат, а наред с феникса и ехидната се появяват вълкът, щъркелът, паунът. Всъщност във Византийската редакция са отпаднали много повече персонажи, отколкото са се появили. Трябва да се отбележи още нещо - в нейните славянски текстове се поместват няколко слова, които не се срещат в познатите гръцки преписи - словата за вълка, жерава, хинея, еднорога, вола, славея, щръкокамила, а някои от познатите слова имат различно съдържание. Може да се допусне, че южнославянските преводи възхождат към гръцки преработки, възникнали в малки балкански книжовни средища и получили ограничено разпространение.

Третата, Псевдо-Василиевата, редакция на Физиолога е известна в единствен славянски (сръбски) препис от ХV в., произхождащ от Атон. Характерно за него е, че, както и гръцките преписи, представлява компилативен текст, но с различна от тяхната, своеобразна композиция. •



21 За българския характер на превода вж. Карнеев 1890: ХХХІV-LV; Времето, когато е направен преводът, той определя "преди ХІІІ в." (с. 159). Според Ст. Гечев този превод е от Х-ХІІ в. (Гечев 1938: 123-127).
22 Вж. Стойкова 1994: 108-109.

 
© Ana Stoykova 1994, 2009-2012
Въведение към Физиолога. Възникване и развитие на средновековната книга за животни: Александрийска редакция, Византийска редакция, Псевдо-Василиева редакция.
Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 24520. Total visits: 588307. Daily visits: 255.
Your visits: 12. Your last visit was on 23 Jun 2017 (Fri) at 05:17 GMT from 54.198.147.79.
Powered by Vssoft Engine 5.0 © 2008-2012. Valid HTML & CSS. Build 02.03.2012 21:22:18.