На тази страница са представени преписите, които се отнасят към Първия превод на византийския Физиолог. Те са подредени азбучно, означени са със сигла и съкратено название. Отварят се с кликване върху знака +. При всеки препис има рубрика За преписа, където се намира информация за местонахождението му, за състава и основните му особености, привеждат се и данни за изследвания и издания на текста му. Към всеки препис има най-малко две таблици: едната от тях представя съдържащите се в преписа слова в азбучен ред, а втората - тяхната последователност в ръкописа, най-често в сравнение с останалите преписи от същия превод. Когато преписът има по-сложен състав (в някои случаи съдържа два физиолога от различни преводи), той е представен с помощта на съответни таблици, които биха помогнали за по-доброто му възприемане.

Първият превод (вероятно и най-ранният южнославянски превод) на Византийската редакция днес е известен по три преписа, два от които са български (М и К₁), а един - руски (Цар). Въпреки някои текстологически различия и разлики в пълнотата на състава, те очевидно възхождат към общ протограф.

Българските преписи са текстологически по-близки; нещо повече, в двата ръкописа, където са поместени, е намерил място и ранният превод на Откъсът от Александрийската редакция на Физиолога (Стойкова 1989), както и други произведения със сходни текстологически белези. Преписите на Първия превод се отличават с характерна последователност на словата, но е трудно да се направят сигурни заключения за първоначалния му състав, тъй като в М са запазени само 11 слова, в К₁ - 9, докато в Цар словата са 20. Само за текстовете на Първия превод са типични словата за горгоната, за ехидната, за пеликана и за феникса. Текстът на Първия превод е единственият южнославянски текст на Физиолога, който има близко съответствие сред гръцките преписи на Византийската редакция. Най-близкият текст е представен в Codex Oxoniensis Baroccianus 95 от ХV в., който Фр. Сбордоне (Sbordone 1936: XV, LXXXIV-LXXXV) отнася към третата рецензия на втория тип текстове на Византийската редакция. Южнославянският (български) превод е направен вероятно не по-късно от ХІІІ - началото на ХІV в. (вж. Стойкова 1994: 64-68, 83). •