Словата от Псевдо-Василиевата редакция на Физиолога са представени в две таблици. В табл. Слова в А - азбучен ред са подредени по азбучен ред всички зверове, птици и предмети, които се срещат в нейния славянския превод. При кликване върху някое от названията в тази таблица, в долната част на страницата се отварят два прозореца - първият, наречен Сравнение между преписите, съдържа текста на съответното слово, представен като един ред, снабден с номерация, която позволява да се посочи (или цитира) всяко място от текста (напр. птищь - Харадрий/Пс.-Вас. ред.: 18). В бъдеще тук ще бъдат поместени и гръцките паралели на текста. Вторият прозорец, озаглавен Пълен текст, представя съответното слово в пълен вид.

Във втората таблица Структура на словата в А словата са показани с оригиналните си заглавия и в реда, следван в текста на Физиолога. Квадратчетата вдясно илюстрират броя и характера на разказите, съставящи всяко слово, които могат да се отнасят към различни редакции.

Псевдо-Василиевата редакция на Физиолога е третата, най-късно възникнала гръцка редакция (след Александрийската и Византийската), която Сбордоне датира около Х - ХІ в. (Sbordone 1936: XII), а Пери отнася към ХІІ в. (Perry 1937: 494-495; Perry 1941: 1114). Нарича се така, защото обясненията към всяко слово са приписани на св. Василий Велики. Преписите й не са много, а текстовите й варианти не са нито така многобройни, нито толкова разнообразни, каквито са преписите на Византийската редакция.

Според Сбордоне те принадлежат към две ръкописни традиции - атонска и италийска. Единственият известен днес славянски (сръбски) препис на Псевдо-Василиевата редакция - А, се отнася към атонската група преписи. Сравнението на славянския препис А с гръцките текстове показа, че по своите редакционно-текстологически белези той стои най-близо до групата преписи, означени от Сбордоне с χδΛ (вж. Стойкова 1994: 93-94).

Характерна за гръцките преписи на Псевдо-Василиевата редакция е тяхната нехомогенност. Така в преписите от групата χδΛ след словата от Псевдо-Василиевата редакция са добавени слова от Александрийската и от Византийската, както и четири слова, принадлежащи към съчиненията на Тимотей от Газа. Ето защо слова за едно и също животно, но отнасящи се към различни редакции, се срещат на различни места в отделния препис. Словата от всяка редакция образуват група текстове, където се пази и подредбата, която е характерна за съответната редакция - изглежда като че ли тези слова са взети от различните източници и съвсем механично са събрани в един общ текст. Съвсем различно е подходил съставителят на текста, запазен в славянския превод, който е прекомпозирал отделните слова така, че е събрал на едно място всички текстове за едно и също животно. •