Откъсът от Физиолога е поместен в сайта като приложение. Преписите, които го съдържат, са представени по два начина - сравнени помежду им и в техния пълен текст. На първо място се намира прозорецът Сравнение между преписите, по-надолу - самите преписи, подредени азбучно, означени със сигла и съкратено название. Отварят се с кликване върху знака +. Прозорецът Сравнение между преписите представя паралелно всички преписи на текста на Откъса. Най-долният ред на сравнителния прозорец е снабден с номерация, която позволява да се посочи/ цитира всяко място от текста (напр. хльмь: Откъсът, (препис) Хил: 87). При всеки препис има рубрика с информация за местонахождението му, за състава и основните му особености, приведени са и данни за изследвания и издания на текста му. В отделен прозорец е издаден и текстът на Откъса по съответния препис в пълен вид.
Откъсът от Физиолога, който се състои от три слова - за феникса, за орела и за пеликана, се разпространява самостоятелно в средновековните балкански литератури.
Съдържанието му пази в общи линии чертите на най-старата гръцка редакция на Физиолога, александрийската. Откритите гръцки паралели на словата в Коментара към Шестоднева на раннохристиянския писател Псевдо-Евстатий Антиохийски (ІV-V в.?) са съвсем малки фрагменти от неговия текст, при това поместени в различна последователност (пеликан - феникс - орел) (Стойкова 1989). Откъсът се среща в два типа ръкописи - едните са учителните сборници от типа на флорилегиите Хл 237, Хил 382 и РАН 310, а към другия тип спадат М и К. В първия тип сборници Откъсът е свързан със "Слово за безсмъртието на душата" на ранновизантийския писател Исидор Пелусиот († ок. 449 г.) и се помества след него. В състава на втория тип сборници Откъсът се помества самостоятелно. Олтяну смята, че в двата типа сборници Откъсът възхожда от различни гръцки източници, вж. Олтяну 1984: 46-47; Олтяну 1984а: 42. Сравнителното проучване на запазените преписи обаче показва, че те възхождат към общ протограф. Вж. Стойкова 1994: 45-51; Стойкова 1989. •
Хл - ГИМ Хлудов 237 (л. 267а)
Държавен исторически музей, Москва, (ГИМ Хлудов 237), 1340-1350 г., л. 267а.
Преписът е поместен след "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот. Сперански установява, че двете произведения са свързани и че Откъсът е ексцерпт, направен с цел да послужи като екземплум към поучението.
Преписът е публикуван от Сперански (Сперанский 1960). •
Хил - Ман. Хилендар 382 (л. 20б)
Библиотека на Хилендарския манастир (Света гора - Атон), (ЛМХ Хилендар 382), посл. четвърт на ХІІІ в., л. 20б.
Откъсът се намира след "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот.
Преписът не е изследван и издаван. •
Р - РАН Букурещ 310 (л. 29а-29б)
Библиотека на Румънската академия на науките, Букурещ, (РА Букурещ 310), ХVІ в., л. 29.
Откъсът се намира след "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот.
Преписът не е изследван и издаван. •
М - РГАДА Москва (Мазуринска сбирка) 1700 (л. 24а-24б)
Руски държавен архив за древни актове, Москва, (РГАДА Москва (Мазуринска сбирка)), втората половина на ХІV в., л. 24а-24б.
Преписът е поместен в сборник от втория тип, където "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот липсва, а въвеждащата Откъса фраза е същата като в препис К и няма връзка с предходния текст.
В ръкописа, на л. 111а-113б, се намира препис на Първи превод на Византийската редакция на Физиолога (М1). Преписът е изследван от Стойкова (вж. Стойкова 1989; Стойкова 1994: 45-51).
Не е издаван. •
К - РАН Клуж-Напока 25 (л. 42а-43а)
Библиотека на Румънската академия на науките, филиал Клуж-Напока, (РА Клуж Напока 25), втората
половина на ХVІ в., л. 42а-43а.
В ръкописа "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор
Пелусиот липсва, а въвеждащата Откъса фраза, също както в М, няма връзка
с предходния текст.
Непосредствено след Откъса е поместен компилативен препис на Физиолога от византийската редакция, в който се съдържат слова от Първи превод и от Втори превод на Византийската редакция на Физиолога (К). Вж. Олтяну 1984; Олтяну 1984а; Стойкова 1989; Стойкова 1994: 47-48.
Преписът не е издаван. •
Eu - Pseudo-Eustathius (PG 18: 729-731)
Псевдо-Евстатий Антиохийски е анонимен раннохристиянски писател, автор на Коментар върху Шестоднева. Създаден вероятно между 375 г. и края на V в., Коментарът днес е известен в 26 преписа. Това е обширна компилация, в която са използвани по-ранни християнски автори. Съдържащите се в него обширни ексцерпти от най-старата редакция на Физиолога са най-ранното свидетелство за съществуването на това произведение; ето защо те имат важно значение за датиране възникването на Физиолога като terminus ante quem.
Коментарът върху Шестоднева на Псевдо-Евстатий е издаден в PG 18: 707-794, а извлеченията от него (за пеликана, феникса и орела), които влизат в Откъса от Физиолога - в PG 18: 729-732. •