Държавен исторически музей, Москва, (ГИМ Хлудов 237), 1340-1350 г., л. 267а.

Преписът е поместен след "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот. Сперански установява, че двете произведения са свързани и че Откъсът е ексцерпт, направен с цел да послужи като екземплум към поучението.

Преписът е публикуван от Сперански (Сперанский 1960). •

ѡ птици финицѣ. и ѡ орлѣ и ѡ неѧсӥти. да слӥшѫт же къ сиⷨ͡ и ѡ птици финицѣ и да не не вѣрѹѧть. еже и еллини ꙋчитаѧть. фіниксь же величьство имаⷮ͡ паꙋнее ѡдолѣвает же и добротоѧ паꙋню. и пьстротоѧ. и г͝лѧть еи единороднꙋ бӥти животꙋ. не имѧщи подрꙋжіа нѫ инокꙋ бӥти. и житї емꙋ лѣⷮ͡ .е҃. сьⷮ͡. врѣмѧ же егда хотѣти емꙋ ѹмрѣти. прѣжⷣе ꙋчюеть свое скончанїе. по .е҃. сѫⷮ͡ же лѣⷮ͡ идеⷮ͡ вь егү̈пеⷮ͡ на сл͝нчнӥи хльⷨ͡. носѧ множество помаꙁанїи. и ѿ корицѫ и касиѧ и раꙁличнӥхь благӥѧ вонѧ. и дрѣва варсамова. и на вӥсоко мѣсто вьшеⷣшꙋ раскрилив сѧ стоати на вьстоцѣ. и ѿ лꙋчь сл͝нечнӥⷯ͡ вьсемꙋ иꙁгорѣти. и пепель вьсѣко бӥти. та же ѿ пепела родити сѧ чрьвию. и ѿ чрьвиа на прьвӥ финиѯсь ѡбновити сѧ и вь аравиѧ ѡтити. такожⷣе же и ѡрлꙋ. сьстярѣвшꙋ сѧ и ѡсльпшꙋ ѡчима и ѡтѧшчавшꙋ крилма. на источникь нѣкӥи ити и погрѫꙁиⷮ͡ сѧ. и тако на вьꙁдꙋхъ вьꙁлетѣти. и ѿ сл͝нца и вьꙁдꙋха ражⷣегшꙋ сѧ и свѣтлѣ проꙁрѣвшꙋ. кь источнікꙋ абіе вьꙁвратити сѧ и трищи погѫꙁившꙋ сѧ пакӥ ѡбновит сѧ яко и прѣжⷣе. ѿ него же и мнѧ пѣснопѣвцꙋ г͝лати. ѡбновит сѧ яко ѡрлꙋ юность твоа. Еще же и неѧсӥти любивѣи сѫщи чѧдоⷨ͡ и крьмѧщи птищѫ. биемѣ г͝лѧть ѿ ниⷯ͡ крилӥ по лицꙋ бӥти. ѡна же раꙁгнѣвавши сѧ и хаплѧщи иꙁбиеть иⷯ͡. и ꙋм͝лосрьдивши сѧ плачеⷮ͡ над ними три дни. мати же иⷯ͡ пристѫпльши раꙁдереⷮ͡ ребра своа. источить кръвь своѧ на птищѫ. и ѡживѫть ⁆

Библиотека на Хилендарския манастир (Света гора - Атон), (ЛМХ Хилендар 382), посл. четвърт на ХІІІ в., л. 20б.

Откъсът се намира след "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот.

Преписът не е изследван и издаван. •

ѡ п‘тици фү̈ник‘сѣ. да слишите к симь и ѡ п‘тици фүник‘сѣ и да не не вѣрꙋють. ѥже и ѥлинӥи ѹщають финик‘сь. величьство имать паѹнѥ. тварию же добрѣи ѥⷭ͡. и г͝лють ѥмѹ ѥдиночедѹ бӥти. не имѹщѹ сѹпрѹга. нь инокѹ бӥти и жити лѣⷮ .ф҃. вь врѣме же кьг‘да хотѣти ѥмѹ ѹмрѣтии. проѹвѣсть бо свою смр‘ть. и по пети сьть лѣⷮ͡. придеть вь ѥгү̈пть. на сл͝нчи хльмь неси м‘ножьство б͝лгӥⷯ вонь корице. и г‘воꙁдица и ѿ дрѣвесь вальсамовь. и на вӥисоко мѣсто вьшьⷣшѹ на вьстокь раꙁькрилившѹ се стояти. и ѿ лѹче сл͝нчниѥ всемѹ иꙁгорѣти. и вь прахь расӥпати се. та же ѿ пепела родити се чрьвию. и ѿ чрьвия вь прьваго фүникса прѣложит‘ се. и вь аравию ѿлетѣти. такожⷣе же и ѡрьлю г͝лють. сьстарѣв‘шꙋ се и ѡсльпльшѹ. и крилома ѿтежьчавшѹ. на источникь нѣко летить. и ѿ сл͝нца и ꙁноя распⷶленѹ. и ясно проꙁрѣв‘шѹ. на источьникь пакӥ вьꙁвращати се. и трищии погрѹꙁившѹ се. и пакӥ поновити се яко и прѣжⷣе. да ѡ того м‘ню и пѣсивцѹ г͝лати ѡбновит‘ се яко ѡрьля юноность! твоя. Еще же неѥсить чедолюбивѹ сѹщѹ ꙁѣло. и питающе п‘тище. бӥѥмѹ бӥти ѿ нӥхь крили по лицѹ. раꙁгнѣвав‘шѹ се и хаплющѹ ѹморити ѥ. и раꙁⷣѣлившѹ се. плакати над‘ ними .г҃. д͝ни. м͝ти же ихь пришьд‘ши прорветь ребра своя. ї источить крьвь свою на птѣнце и ѡживꙋть ⁆

Библиотека на Румънската академия на науките, Букурещ, (РА Букурещ 310), ХVІ в., л. 29.

Откъсът се намира след "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот.

Преписът не е изследван и издаван. •

ѡ п‘тици финиѯѣ. да слӥшите кь сиⷨ͡ ѡ птици фїниксѣ. и да не не вѣрѹють. еже и елинӥи ѹщають финиѯь величьство имать паѹне тварию же добрѣи еⷭ͡ и глють емѹ едночедѹ бӥти не имѹщѹ сѹпрꙋга. нь инокѹ бӥти и жити лѣть .ф҃. вь врѣме же егⷣа хотѣти емѹ ѹмрѣти. проѹвѣсть бо свою сьм͝рть и по пети сьть лѣⷮ͡ придеть вь егүпть на сл͝нчнь хлⷨ͡ь. несіи множьство бл͝гӥихь вонь. корице и гвоꙁдица и ѿ дрѣвесь вальсамⷪ͡вь. і на вӥсоко мѣсто вьшⷣьшю на вьⷭ͡токь раскрилившѹ се стоати. и ѿ лѹче сл͝нчьнїе всемꙋ иꙁгорѣти. и вь праⷯ расїпати се. та же ѿ пепела родити се чрьвию. и ѿ чрьвиа вь прьваго финикса прѣложити се. и вь аравию ѿлетѣти. такожⷣе же и ѡрлѹ г͝лють. сьстарѣвшю се и / ѡсльпшю. и крилома ѡтежнавшю. на источнӥкь нѣкӥ летить. и ѿ с͝лнца и ꙁноа распаленѹ. и ясно проꙁрѣвшю. на источнӥкь пакӥ вьꙁвращати се. и триⷳ͡ погрѹꙁив‘шю се пакӥ поновити се якоже и прѣжⷣе. да ѿ тоⷢ͡ мню и пѣ ! г͝лти. ѡбновит се яко ѡрлѣ юность твоа. ѥще же нееситѹ чедолюбивѹ сѹщѹ ꙁѣло. и питающѹ птѣнце свое. биемѹ бӥти ѿ ниⷯ͡ крилӥ по лицѹ. раꙁгнѣвав‘шѹ се ѹбо и хаплющѹ ѹморити і. и раꙁдѣлив‘шю се плаⷦ͡ти наⷣ ними .г҃. д͝ніи. м͝ти же иⷯ пришⷣьши прорьветь ребра своа. и источить крьвь свою на птѣнце и ѡживѹть ⁆

Руски държавен архив за древни актове, Москва, (РГАДА Москва (Мазуринска сбирка)), втората половина на ХІV в., л. 24а-24б.

Преписът е поместен в сборник от втория тип, където "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот липсва, а въвеждащата Откъса фраза е същата като в препис К и няма връзка с предходния текст.

В ръкописа, на л. 111а-113б, се намира препис на Първи превод на Византийската редакция на Физиолога (М₁). Преписът е изследван от Стойкова (вж. Стойкова 1989; Стойкова 1994: 45-51).

Не е издаван. •

ѡ птицї фїнїꙁѣ. ѡ естъстъвѣ. да слӥшите и къ симъ ѡ птици финїꙁѣ. яко величьство иматъ паꙋне. твариѫ же добрѣе естъ паꙋнь. и г͝летъ единочѫдꙋ бӥти. не имѧщꙋ съпрѫга инокꙋ бӥти и жити лѣтъ .ф. въ врѣмѧ же когда хотѣти емꙋ ꙋмрѣти. проꙋвѣстъ бо своѫ смрътъ. и по .ф҃. лѣтъ. приидетъ на слънечнӥи исхоⷣ. несӥ мнⷪ͡жъство благӥⷯ вонь. корица и гвосца. ѿ дрѣвеⷭ͡ валасамовъ. и на вӥсоко мѣсто въшеⷣшꙋ на въстокъ. раскрилившꙋ сѧ стоати. и ѿ лꙋчѫ слънечнӥѫ въсемꙋ иꙁгорѣти. и вь праⷯ расӥпати сѧ. та же ѿ пепела родит сѧ чръвъ. и ѿ чръвиа въ пръвӥи финїꙁь прѣложит сѧ и въ аравиѫ ѿлетѣти. такожⷣе и ѡрлꙋ г͝летъ състарѣвшꙋ се. и ѡслъпшꙋ. и крилома ѡтѧгчавшꙋ. на источникъ нѣкӥи ѿлетѣти. и погрѧꙁнѫти сѧ емꙋ. и тако на въꙁдꙋхъ въꙁлетѣти. и ѿ слънца и ꙁноа распалениꙋ. въꙁвратити сѧ. и трищи погрѫꙁившⷹ сѧ. ѡбновит сѧ яко прѣжⷣе. да ѡ тоⷨъ мнѧ и пѣвецъ г͝летъ. ѡбновит сѧ яко и ѡрлꙋ юностъ твоа. Такожⷣе и несӥтꙋ. чѫдолюбивꙋ сѫщꙋ ꙁѣло. и питаѫщꙋ чѫда. биемꙋ бӥти ѿ ниⷯ крилӥ по лицꙋ. раꙁгнѣвавшꙋ же сѧ и хапати ꙋморити ѫ. и ражⷣлившꙋ сѧ плавати наⷣ нїми .г҃. д͝ни. мати же ихъ проврътитъ ребра своа. и источитъ кръвъ своѫ на птенцѧ. и ѡживѫтъ. Аще ли живъ кто длъго. и ѡ томъ гръдит сѧ. и то пакы нѣкӥи животъ и птицъ да нїꙁложитъ величанїе таковаго. г͝лет бо слонꙋ жити лѣтъ .ф҃. а ногꙋ .т҃. а вранѣ .с҃. ⁆

Библиотека на Румънската академия на науките, филиал Клуж-Напока, (РА Клуж Напока 25), втората половина на ХVІ в., л. 42а-43а.
В ръкописа "Слово за безсмъртието на душата" от Исидор Пелусиот липсва, а въвеждащата Откъса фраза, също както в М, няма връзка с предходния текст.

Непосредствено след Откъса е поместен компилативен препис на Физиолога от византийската редакция, в който се съдържат слова от Първи превод и от Втори превод на Византийската редакция на Физиолога (К). Вж. Олтяну 1984; Олтяну 1984а; Стойкова 1989; Стойкова 1994: 47-48.

Преписът не е издаван. •

ѡ птици финиѕѣ. еже ѡ стьствѣ !. да слӥшите къ симь ѡ птици финиѕѣ. яко величство имать паꙋнїе. тварїе же добрѣе еⷭ͡ паꙋнѣ. и г͝лет сѧ емꙋ единочѧдꙋ бӥти и не имѧщꙋ съпрѫга, и инокꙋ бӥти. и жити ф҃ лѣⷮ. въ врѣмѧ же вънегда хотѣти еи ꙋмрѣти. проꙋвѣсть же своѧ съм͝рть. и по ф҃ тиⷯ лѣть, прїидеть на сл͝нчнӥи исхоⷣ, несӥи множьство б͝лгӥⷯ вонь. корице, и гвоꙁд‘це, ѿ дрѣвесь валасамовь. и на вӥсоко мѣсто въшеⷣшꙋ на въстокь. и ра/скрилившꙋ сѧ стоати. и ѿ лꙋче сл͝нчьѧ въсемꙋ иꙁгорѣти. и въ праⷯ расӥпати. та же ѿ пепела родит сѧ чръвь. и ѿ чръвїа въ пръвӥи финиꙁь прѣложит сѧ. и въ аравїе ѿлетить. такожде и ѡрлꙋ г͝леть състарѣвшꙋ сѧ, и ѡслъпшꙋ и крилома ѡтегчавшꙋ. на источникь нѣкӥи ѿлетѣти, и погрѫꙁнѫти сѧ емꙋ. и тако на въꙁдꙋхь вьꙁлетѣти, и ѿ сл͝нца и ꙁноа распаленїю, ясно проꙁрѣвшꙋ и на источникь въꙁвратив сѧ. гⷳ͡ погѫꙁит ! сѧ. и ѡбновит сѧ пакӥ якоже прѣжⷣе. того ради и д͝дь пѣвець г͝леть. ѡбновит сѧ яко ѡрлꙋ юность твоа. Такожⷣе и несӥтꙋ чѧдꙋлюбивꙋ сѫщꙋ ѕѣло, и пита/ѫщꙋ чѧда. бӥваеть ѿ ниⷯ крили по лицꙋ. и раꙁгнѣвавшꙋ же сѧ. и хапати начнеть иⷯ и ꙋморить еⷭ͡. и пакӥ раꙁ‘жалив сѧ плачеть наⷣ ними г҃ д͝ни. и пришеⷣши м͝три иⷯ провътить ребра своа. и источивь кръвь своѫ на птенце и ѡживѫть. тако и г͝ь нашь ӏ͝ѵ х͝с. ѿ евреи ребра его прободенӥ бӥше копїемь и иꙁӥде кръвь и вода и ѡбнови въселеннѫѧ въсѧ. аще ли живь кто длъго, и ѡ тоⷨ гръдит сѧ. и тоⷢ͡ пакӥ нѣкӥи животь птичїи да ниꙁложить величанїе таковаго. г͝лет‘ бо сѧ слонꙋ жити .ф҃. лѣⷮ͡. а инорѡгꙋ .т҃. а вранѣ .с҃. ⁆

Псевдо-Евстатий Антиохийски е анонимен раннохристиянски писател, автор на Коментар върху Шестоднева. Създаден вероятно между 375 г. и края на V в., Коментарът днес е известен в 26 преписа. Това е обширна компилация, в която са използвани по-ранни християнски автори. Съдържащите се в него обширни ексцерпти от най-старата редакция на Физиолога са най-ранното свидетелство за съществуването на това произведение; ето защо те имат важно значение за датиране възникването на Физиолога като terminus ante quem.

Коментарът върху Шестоднева на Псевдо-Евстатий е издаден в PG 18: 707-794, а извлеченията от него (за пеликана, феникса и орела), които влизат в Откъса от Физиолога - в PG 18: 729-732. •

῾Ο δὲ φοῖνιξ μέγεθος μὲν ἔχει ταῶνος. διαφέρει δὲ τῷ κάλλει τοῦ ταῶνος τῇ χροιᾷ. τοῦτο φασὶ μονογενὲς ὑπάρχειν ζῶον, μὴ συνιστάμενον διαδοχῇ, ἀλλ᾿ ὑπάρχειν αὐτὸ μονώτατον, καὶ ἔτη ζῇν πεντακόσια. καὶ ἐν καιρῷ τοῦ μέλλειν αὐτὸ τελευτᾷν προαισθάνεται γὰρ τὴν ἀποβίωσιν, ἐφ᾿ ὑψηλοῦ τινὸς τόπου ἐστοχασμένος, κατὰ τὴν ἀνατολὴν τοῦ ἡλίου, ἐξ ἀρωματικῶν φρυγάνων συμπηγνύναι τὴν καλιὰν, κἄπειτα ὑπὸ τῆς ἀκτῖνος ὁλοκαυτίζεσθαι τοῦ ἡλίου, καὶ εἰς κόνιν παντελῶς ἀναλύεσθαι· εἶτα ἐκ τῆς κόνεως σκώληκα γίγνεσθαι, καὶ ἐκ τοῦ σκώληκος εἰς τὸν πρῶτον φοίνικα μεταβάλλεσθαι. Φασὶ γὰρ γηράσαντα τὸν ἀετὸν ἀμαυροῦσθαι τὰς ὄψεις, καὶ βαρεῖσθαι αὐτοῦ τὰς πτέρυγας, καὶ εἰς πηγὴν ἀφικνεῖσθαι καὶ εἰς τὸν ἀιθέρα ἀνιπτάμενον, ὑπὸ τοῦ ἡλίου τὰς πτέρυγας καταφλέγεσθαι, καὶ ἀναβλέπειν, εἶτ᾿ εὐθὺς ἐπὶ τὴν πηγὴν καταβάντα τρίτον βαπτίζεσθαι, καὶ ἀνανεοῦσθαι· διὸ καὶ τὸν ψαλμὸν φάσκειν φασίν· ᾿Ανακαινισθήσεται ὡς ἀετοῦ ἡ νεότης σου. Φιλότεκνον ὁ πελεκάν· τρέφων γὰρ τοῦς νεοσσοὺς. τύπτεται ὑπ᾿ αὐτῶν ταῖς πτέρυξιν εἰς τὸ πρόσωπον· ὁ δὲ κολάπτων αὐτοῦς ἀναιρεῖ, καὶ σπλαγχνισθεὶς πενθεῖ ἐπὶ τρεῖς ἡμέρας αὐτούς. ἡ δὲ μήτηρ ἐλθοῦσα ἐπάνω αὐτῶν ῥήγνυσι τὴν πλευρὰν αὐτῆς, καὶ ἐπιστάζει τὸ αἷμα αὐτῆς ἐπὶ τοὺς νεοσσοὺς, καὶ ζωογονοῦνται.