За преписа Бел

Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", София, (НБКМ София 309), от втората половина на ХVІ в., л.160б-163б, 1а-3б.
Отнася се, заедно с препис Д, към ІІ група преписи (вж. Стойкова 1994: 73, 87-88). Съдържа само 11 слова, които в общи линии следват реда на словата от І група на Втория превод. Трудно е да се каже на какво се дължи по-малкият брой слова в сравнение с І група. Въз основа на текстологическото и структурно-типологическото проучване може да се заключи, че Бел представлява друг клон на ръкописната традиция, който се е отделил рано от техния общ протограф.
Преписът е издаден у Лавров 1899. Изследван от Ст. Гечев (Гечев 1938) и използван за сравнение у Г. Сване (Сване 1987). •

За преписа В₂

Университетска библиотека, Виена, (УБ Виена І 26054), 1566 г., 13а-28а.

Съдържа 19 слова от Трети превод и едно слово от Втория превод – За пчелата (л. 27б-28а). Поначало Слово за пчелата е присъщо само за Втория превод и вероятно е заето от такъв източник, тъй като е много близко текстологически до същото слово в преписите П, W, Г, К₂, където е засвидетелствано.

Преписът не е издаван. •

За преписа Г

Музей на Сръбската православна църква, Белград, (МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100), 1628 г., л. 1а-15б.

Писан от йеромонах Даниил Етрополски в манастира "Варовитец". Съдържа 26 слова. Преписът е изключително близък по състав и текстологически особености до П и W; сравнителният има анализ показва, че те несъмнено възхождат към общ протограф, както и самите сборници, в които са поместени (вж. Милтенова 1986). Разночетенията на Г са незначителни и се дължат на редакторската намеса на книжовника, която обаче засяга само езика и стила на произведението (вж. Стойкова 1994: 70-71).

Преписът не е издаван. •

За преписа Д

Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев", София, (ЦСВП София 17), първата половина на ХVІІІ в., л. 29б-34б.

Физиологът съдържа 12 слова и се отнася към ІІ група преписи, както и Бел, от който е преписан (вж. Стойкова 1994: 73, 87-88). Д обаче е по-запазен и по-пълен, затова неговият състав дава възможност да се допълнят липсите в състава на повредения препис Бел. Няма сведения дали текстът на Физиолога от Бел и Д е запазен и в други преписи, но текстологическите и структурно-типологическите различия между тези два преписа и преписите от І група позволяват те да бъдат класифицирани отделно.

Преписът не е е издаван. •

За преписа Е

Научен архив на БАН, София, (БАН София 86), ХVІІІ в., л. 84б-90б, без край.

Отнася се, заедно със С, към ІІІ група преписи, обособена по текстологически и структурно-типологически белези. Според описанието, което прави М. Москов, Физиологът е съдържал 15 слова. Днес са запазени 13, някои от които силно фрагментарни, а краят липсва. Там са останали части от листове, на които могат да се прочетат отделни думи и изрази от още едно слово - за жабата. Преписът показва значително променена подредба на словата в сравнение с преписите от основната І група, която се дължи на дефектен протограф. В първите девет слова обаче може да се проследи последователност, сходна с тази на І група. Преписът е изследван от езикова гледна точка и в сравнение с П (НБКМ София 433) у Христосков, Младенов 1957.

Преписът не е е издаван. •

За преписа З₂

Библиотека на ХАЗУ, Загреб, Сбирка на Кукулевич (ХАЗУ Загреб ІІІ.а.20), ХVІ в., л. 13а-31б.

Съдържа 29 слова, компилация от Втори (З) и Трети (З) превод, включително четири слова със смесен текст - За лъва, За зубъра, За гърлицата и За гълъба (З) (вж. Стойкова 1991; Стойкова 1994: 78-81). Към Втори превод могат да се отнесат 12 слова, но в някои от тях могат да се открият отделни изрази и цели изречения от Третия превод (напр. в Слово за слона).

Преписът е издаван частично от Jagić 1866 и изцяло от Novaković 1879: 181-203.

Въведен пръв в научно обращение, този текст се използва от всички изследователи на славянския Физиолог. Вж. напр. Polívka 1892-1896, Ягич 1895, Гечев 1938: 76-87, Сване 1987: 285-308. •

За преписа К₂

Библиотека на Румънската академия, филиал в Клуж-Напока, (РА Клуж Напока 25), втората половина на ХVІ в., л. 43а-57а.
Преписът съдържа 25 слова и е компилация от текстове на Първи превод и Втори превод. В началото са преписани 9 слова от Първия превод (К₁), а след тях още 16 от Втория превод (К₂). Преписът е направен от дефектен протограф - последното слово от Първи превод - За аспидата, завършва без край, а след него на същата страница (46б) без начало започва първото слово от Втория превод - За зубъра. Към вече преписаните от Първия превод слова са добавени от Втория превод само онези слова, които са липсвали в Първия, с цел да се получи максимално пълен по състав препис (вж. +Сравнение на преписите от Втори превод (W) с К₁ и К₂) (вж. Стойкова 1994: 83, 86).
Изследвания: Олтяну 1984, Олтяну 1984а.
Преписът не е издаван. • .

Преписът К₂ е близък текстологически до П, W и Г, а разночетенията са главно в областта на лексиката и на някои граматически конструкции (вж. Стойкова 1994: 71, 83, 86).

Изследвания: Олтяну 1984, Олтяну 1984а.

Преписът не е издаван. •

За преписа Н₂

Сбирка на манастира Николяц, Черна гора, (Ман. Николяц (Черна гора) 52), днес в Националната библиотека на Сърбия, Белград, 1485-1495 г., л. 197б-208б.

Това е най-ранният по произход препис на Физиолога от Втория превод. Както по пълнотата на състава и подредбата на словата в него, така и по основните си текстологически особености Н принадлежи към І група преписи. В някои случаи обаче текстът му показва по-голяма близост с преписите от ІІ и ІІІ група. Може да се каже, че Н заема междинно положение между І група, която изглежда относително най-близка до запазените гръцки текстове, от една страна, и ІІ и ІІІ група, които са възникнали по-късно, от друга. Трудно е да се каже обаче дали той отразява преходно състояние на текста или пък е съхранил следи от някакъв най-ранен текст (вж. Стойкова 1994: 75-76).

Н съдържа 21 слова в същия ред като W и Г. В началото липсват две слова: лъв, зубър, а след пауна липсват грипс, аспида. Разменени са местата на вол и еднорог. На л. 212а-213б са поместени четири слова, преписани от друг източник, които съдържат Трети превод (Н).

Преписът не е издаван. •

За преписа П

Народна библиотека "Св.св. Кирил и методий", София, (НБКМ София 433), втората половина на ХVІ в., 1а-11б.

Преписът е изключително близък по състав и текстологически особености до W и Г; сравнителният им анализ показва, че те несъмнено възхождат към общ протограф, както и самите сборници, в които са поместени (вж. Милтенова 1986). Липсата на шест слова в сравнение с W и Г очевидно се дължи на загубени листове в ръкописа, а запазените 19 слова следват съвсем точно същия ред. Това се потвърждава от запазеното начало на словата за елена и пауна и запазеният край на словата за яребицата и аспидата, маркиращи началото и края на липсите. Вж. Стойкова 1994: 53-54, 70-71, 84.

Много рано въведен в научно обращение. Три слова печата още В. Мочулски (Мочульский 1889). Пълния текст издава Ст. Гечев (Гечев 1938: І-ХІІІ) и го изследва подробно. •

За преписа С

Народна библиотека "Св.св. Кирил и методий", София, (НБКМ София 1078), началото на ХІХ в., л. 83а-89а.

Съдържа 19 слова. Независимо от късния си произход, преписът е съхранил до голяма степен езиковите и главно текстологическите особености на по-старите преписи. Изключително близък до Е, с който се обособяват в ІІІ група. Словата пазят същия ред, обаче С е по-пълен и дава възможност да се възстанови съставът на Е. Посочените у М. Москов слова (Москов 1904) за гълъба и за жерава, които днес са загубени в Е, се намират на същото място в С. Тук са запазени още четири слова - хиней - змия - жаба - пчела, които сигурно са съществували и в Е. Има основание да се смята, че С е копие на Е, тъй като техните разночетения са главно от лингвистичен характер и се дължат на късното възникване на С. Сравнителният им анализ показва как един среднобългарски текст запазва характера си в новобългарска езикова среда. Вж. Стойкова 1994: 74-75.

Преписът не е издаван. •

За преписа Х

Кралска библиотека, Копенхаген, (КБ Копенхаген 553с), 40-те г. на ХVІІ в., л. 1а-30б.

Руски препис, който се отнася към І група. Той е текстологически много близък, почти идентичен, със съответните текстове в преписите П, W и Г, а разликите се дължат преди всичко на руския характер на преписа. (вж. Сване 1987а: 110; Стойкова 1994: 72-73). Редът на словата в него е съвсем различен на пръв поглед, но първоначалния ред може да се реконструира и да се види ясно, че силно фрагментариният текст е бил преписан първоначално от дефектен протограф, а впоследствие са били разместени и листовете на ръкописа (вж. Стойкова 1994: 86-87). Ако разделим обаче текста на пет части и ги подредим по различен начин, можем да възстановим неговата първоначална структура. Всички слова, които се намират в началото или края на тези части, са непълни. Последното слово за аспидата излиза от общия ред. Един фрагмент от него е бил преписан на мястото му между словата За грипса и За лисицата. Вероятно по-късно преписвачът е попаднал на останалия текст и го е преписал изцяло накрая на Физиолога. Преписаният по-рано фрагмент и съответната част от последното слово са абсолютно идентични, което подкрепя това предположение.

Преписът е издаден от Г. Сване (Сване 1987а). •

За преписа Š

Национален музей, Прага, (НМ Прага ІХ. Н. 16 (Š 19)), 1646 г., л. 240б-254б.

Преписът се отнася към І група. Сравнението му с останалите преписи от групата показа, че в неговия текст са направени обширни добавки, пояснения и коментари към основния текст. Фактът, че тези добавки се срещат само в един препис, както и несъмненият им характер на обяснения и допълнения показват, че те са станали с активната намеса на книжовника, създал преписа. Техният характер обаче не позволява да се говори за друга редакция (вж. Стойкова 1994: 72). съдържа 21 слова, като редът им показва най-големи отклонения в сравнение с останалите преписи от І група. Очевидно е, че текстът е преписан от дефектен протограф, където страниците са били разбъркани, а е имало и някои липси. Все пак се очертават ясно групи, които пазят последователността на W и Г: щъркел - яребица - гърлица; вълк - жерав - хиней - змия - вол - еднорог; кълвач - папуняк. Последната група е много устойчива за всички южнославянски преписи без изключение. Тя се среща редовно и в гръцките преписи на византийската редакция. В тя е преписана в средата на статията за аспидата, която се разделя надве. Това показва, че групата кълвач - папуняк е случайно вмъкната на това място, където иначе би могла да се проследи групата грипс - аспида - лисица - лястовица, обща с W и Г. Многократно нарушеният ред на словата и смесването на някои текстове вследствие на дефектите в протографа вероятно са причина за голяма част от редакторските добавки и пояснения, които отличават текста на преписа.

Преписът е изследван от И. Поливка (Polívka 1889) и Ст. Гечев (Гечев 1938) и е използван в разночетения у Polívka 1892-1896. •

За преписа W

Национална библиотека на Австрия, Виена, (НБ Виена 149), втората половина на ХVІ в., л. 7а-26а.

Един от най-характерните представители на преписите от І група, изключително близък по текстологически особености и състав до П и Г (Милтенова 1986), заедно с които представя текст, относително близък до някои гръцки преписи; техният текст, състав и подредба на словата се приемат тук като представителни за Втория превод на южнославянския Физиолог. Ето защо именно W, като по-архаичен от Г и по-пълен от П, се използва тук като препис-еталон за Втория превод. W съдържа 26 слова и може да се смята, че това е пълният първоначален състав на Втори превод.

Преписът е издаден от В. Ягич (Ягич 1895), но изданието остава неизвестно на изследователите. •